Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
— Много съжалявам, че захапах онзи човек, който пееше нещо на мама. — После обаче нещо бе прещракало в главата ми и събуди интереса ми. — Като каза, че той само се прави на бог, значи ли това, че има и истински… Дииийонис? — опитах се да имитирам името. Лаф се засмя и кимна утвърдително, след което вече не можеше да ме спре. — Виждал ли си го? Как изглежда?
— Не всички вярват, че той съществува, Гаврошче — съвсем сериозно заяви той. — Според някои е само герой на приказка. Според баба ти Пандора той е много специален. Мога да ти разкажа в какво вярваше тя: божеството се явява само на онези, които го молят за помощ. Но преди да поискаш помощ, трябва много добре да си помислиш. Той язди животно, с което са си много близки, и то прилича на черна пантера с изумруденозелени очи.
Спомням си колко бях развълнувана тогава. Образът на тенора, чийто глезен бях захапала преди един час, изчезна напълно от съзнанието ми. Сигурна бях, че всеки момент божеството ще се появи на Кертнерщрасе в самото сърце на Виена, яхнало запененото диво животно.
— Ако наистина имам нужда от помощта му и той дойде да ме спаси, чичо Лаф, мислиш ли, че ще ме отведе, както е отвел Ариадна?
— Без съмнение, стига това да е наистина желанието ти. Но преди това има друго, което искам да ти кажа. Дионис бил влюбен в Ариадна, но тъй като тя била смъртна, дошъл на земята за нея. Само че, когато някой от великите богове слезе на земята, започват големи бъркотии. Така че много хубаво трябва да си помислиш, преди да го викаш, и трябва да си съвсем сигурна, че искаш той да дойде. Разбираш ли?
— Да — съгласих се. — А каква бъркотия може да стане? Ами ако той дойде по погрешка? Може ли да стане нещо лошо?
Тогава Лаф улови ръцете ми между своите, взря се в очите ми, сякаш гледаше през векове напред.
— Гаврошче — рече, — с очи като твоите, с цвета на морето, уверявам те, че дори да се объркаш, и най-великият бог ще се поколебае да те обвини. Баба ти вярваше, че времето на Дионис ще настъпи много скоро. А тъй като той е бог на влагата, на изворите, на потоците и реките, ако бъде повикан, той ще освободи водата. Ще валят дъждове като по времето на Ной, реките ще излязат от коритата си.
Неочаквано и за мен самата изпитах страх от това, което може да се случи.
— Да не искаш да кажеш, че светът ще бъде наводнен и може да загине, ако някой поиска помощ, без това да е наистина необходимо? Някой като мен ли?
Лаф мълча известно време.
— Мисля, Гаврошче, че ще знаеш точно кога да се обърнеш за помощ. Също така съм убеден, че и богът ще знае кога да дойде.
Почти не се бях сещала за този епизод през изминалите двайсет години. Но сега, когато прекосявахме разстоянието към острова и доближавахме целта си, за пореден път хвърлих поглед към платнената торба до мен, в която бяха прибрани ръкописите на Пандора.
Минахме през охраната, преди да навлезем на територията на Международната агенция за атомна енергия. Докато, стиснала смъртоносната торба, излизах от колата, в съзнанието ми продължаваха да ехтят думите на чичо Лаф преди толкова години: че на всяка цена ще знам кога да поискам помощ от великото божество. Питах се дали този момент не е настъпил.
Може да не бях убедена, че критичният момент е настъпил, но до обяд на същия ден имах съвсем ясната идея къде е критичното място — то бе в Съветска Русия, в района, известен като Жълтата степ. В атласите той е означен като Централна Азия.
Ако се вярваше на Ларс Фениш — който бе на едно и също мнение с останалите си колеги от МААЕ, присъстващи в залата за конференции за уж кратката ни среща, а траяла дълги часове, — това е един от най-загадъчните и опасни райони.
Този отрязък от света, показан на карта на стената, включваше и съветските републики Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан и Казахстан — група, на чиято територия се простираха някои от най-високите планини, държави с разнообразна култура и религия, с древна история, наситена с битки и вражди.
Имаха и забележителни съседи — например Китай, член на групата Големите пет65 — държавите, произвеждащи ядрено оръжие, Индия, която твърдеше, че не притежава ядрено оръжие, но заяви преди няколко години, че използва енергията „за мирни цели“; да не говорим за Пакистан, Афганистан и Иран — тройка, която съм убедена, че с радост би се присъединила към групата. С две думи, мястото съвсем не бе подходящо за спокойна разходка.
65
Китай, Съветският съюз, САЩ, Великобритания и Франция. Б.пр.