Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
… Река сред джунглата, слънчевите лъчи с мъка пробиват гъстата зеленина… Нетърпима жега… Черен леопард изрича магически заклинания… Старец с прорязано от дълбоки бръчки лице… Бръчките на времето и познанието… До тях — синьо-бяла татуировка, белегът на смъртта… Крокодили лениво размахват опашки под горещото слънце, челюстите им са разтворени в очакване на храна… Вкус на човешки мозък… Бяла сврака надава тържествуващ крясък, крилете й се размахват към медния диск на слънцето…
Умираше бавно, заедно е врага си. Разпокъсаните видения видимо отслабваха, неясните мисли напускаха съзнанието му заедно с последните мехурчета въздух, втурнали се нагоре, далеч от този прозрачен гроб…
Гробовни псалми, излизащи сякаш направо от земните недра… Красива тъмнокоса жена с блестящи очи… Маргарет, искам да ти кажа колко… Величествена, ужасяваща красота… Да ти кажа, че… Като Цирцея… Аз… По-могъщо от Гим — синият полумесец, от всички древни ритуали на месулетите… Не мога да те докосна… Остава ми само този кратък миг… Да ти кажа… Обичам те…
После всичко изчезна, Никълъс остана сам в хладните дълбини.
Времето сякаш спря, не чувстваше дори бавните удари на сърцето си. Кръвта му започна да се вледенява. А после… После изведнъж усети раздвижването на водните пластове. Усети ги със студените си бузи, останалата част от тялото му вече беше изгубила всякаква чувствителност. Бавно и уморено извърна глава. Стори му се, че вижда някаква неясна сянка. В следващия миг пред очите му изскочи мъжка фигура, страните й бяха гротескно издути от поетия въздух, там, горе, на повърхността…
Въздух!
Примигна и фокусира погледа си. Беше Кроукър, тялото му бързо се плъзгаше през прозрачната вода. Ръката му беше протегната напред, сякаш за поздрав. Биомеханичната протеза от титан, поликарбонати и неръждаема стомана, която беше заместила живата ръка, изгубена при опита му да помогне на Никълъс. Така и не успя да си прости, не можа да се освободи от чувството на вина. Приятелят му беше осакатял по негова вина и нищо не можеше да промени този факт. Макар че самият Кроукър отдавна му беше простил и забравил… Ето го сега и него, протяга му именно тази ръка… Никълъс поиска да я стисне. В знак на приятелство, като символ на факта, че най-сетне беше простил на самия себе си…
Замаяно гледаше как стоманените пръсти на Кроукър се плъзгат надолу, хващат мъртвата китка на месулета и я извиват назад, освобождавайки глезена му от мъртвата й хватка.
После приятелят му се обърна с лице към него, сграбчи го през кръста, краката му се раздвижиха в могъщ ритъм. Светлото кръгче над главите им бързо започна да нараства, мракът отстъпваше място на дрезгава светлина. Мразовитият гроб остана далеч долу, горе ги очакваха последните лъчи на слънцето. И въздух. Много въздух!
Епилог
Нова година
Ах, колко много искам дете да бъда пак на Нова година!