Изкушена

С щастлив вик аз изскочих от горичката и стигнах до брега на изумително чисто езеро. Дзън, пльок!

Звукът се чуваше от завой на брега на езерото и аз се отправих натам, като тихо си тананиках любимата си песен от „Лак за коса“.

Пристанът беше идеален за риболов. И в края наистина седеше момче и хвърляше въдицата си, която издаваше „дзън и сетне „пльок“, щом цамбурнеше във водата.

Странно. Не знаех кой е той и изведнъж ужасяваща паника нахлу в чудесния ми хубав ден. Не! Не исках да го виждам! Поклатих глава и започнах да отстъпвам назад, но настъпих клонка и звукът го накара да се обърне.

Голямата усмивка на красивото му лице помръкна, когато той ме видя.

— Зоуи!

Гласът на Хийт ми подейства. Спомените ми се възвърнаха. Тъгата ме блъсна в коленете. Той стана, затича се към мен с всички сили и когато ме хвана в прегръдките си, аз паднах.

— Но твоето място не е тук! Ти си мъртъв! — изхлипах аз.

— Зи, мила, това е Другият свят. Не моето, а… твоето място не е тук.

Спомените ме връхлетяха и ме удавиха в отчаяние, мрак и реалност. Светът ми се разби и пред очите ми падна мрак.