Скулптора
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скулптора». Краткое содержание книги:
Срещата с Мелинда Уолис, болногледачката през почивните дни, която беше намерила трупа му в онова утро, беше много по-деликатен проблем. След убийството тя се беше върнала в дома на родителите си в Ла Хабра Хайтс, усамотено селце, което се намираше на границата между Ориндж и Лос Анджелис Каунти. Дори с опита на Хънтър разговорът с нея се оказа невъзможен. Травмата, причинена от видяното в стаята, и мисълта, че е била до безмилостния убиец и че кървавото послание на стената е било предназначено за нея, бяха пуснали корени дълбоко в съзнанието и подсъзнанието й. Дори с години психотерапия, която родителите й не можеха да си позволят, тя никога вече нямаше да бъде същата. За жалост Мелинда Уолис беше станала поредната жертва на Скулптора.
101.
Преди да се върнат в Главното управление на полицията, Хънтър и Гарсия трябваше да се отбият на още едно място — апартамента на Алисън Никълсън в Пико Робъртсън, южно от Бевърли Хилс.
Малката дъщеря на Дерек Никълсън живееше в луксозен двустаен апартамент в изключително желания жилищен комплекс „Хилкрест“, близо до прочутия едноименен крайградски клуб. Робърт се беше свързал по телефона с двете дъщери на Никълсън по-рано през деня и се бяха уговорили да се срещнат в деветнайсет и петнайсет в апартамента на Алисън.
„Хилкрест“ приличаше по-скоро на курорт, отколкото на жилищен комплекс. Обитателите му се радваха на огромен фитнес център с кардиологичен кабинет, суха сауна, два басейна, два салона за разкрасяване със СПА, високи палми, водопади и външно огнище със зона за почивка и скари. Двамата детективи се представиха на охраната на електронната порта и получиха указания как да намерят паркинга за гости.
Портиерът на блока на Алисън ги заведе до асансьора и ги уведоми, че апартаментът на госпожица Никълсън се намира на последния етаж.
Луксът, който беше започнал при електронната порта, достигаше върха си в апартамента на Алисън. Всекидневната беше с размерите на баскетболно игрище, с паркет „Карндийн“, внушителен полилей, персийски килими и дори гранитна камина. Мебелите бяха старинни и на стените бяха окачени скъпи картини. Обзавеждането беше стилно и придаваше на мястото спокойна, отпускаща атмосфера.
Домакинята посрещна двамата детективи с учтива, но тъжна усмивка. Дълбоките й кафяви очи бяха изпълнени със скръб. Тъгата несъмнено се беше отразила на красотата й. Оливия също изглеждаше изтощена. Алисън все още беше в делово облекло — идеално скроен черен костюм и сива блуза с жабо и V-образно деколте. Беше събула обувките си и без токчета беше висока метър шейсет и два.
— Моля, седнете — каза тя и посочи две светлокафяви кожени кресла „Честърфийлд“.
Оливия стоеше до прозореца. Дългите й коси бяха прибрани с шнола на тила.
— Извинявайте, че ви безпокоим — започна Хънтър и седна. — Ще ви отнемем много малко време. — Той показа на двете сестри снимките на Насхорн и Литълуд, публикувани на първата страница на „Ел Ей Таймс“. Сестрите не можаха да потвърдят дали баща им е бил приятел на някоя от жертвите. Лицата и имената не им говореха нищо.
— Кои са тези хора? — попита Оливия.
— Приятели на баща ви — отговори Робърт. — Отпреди много години. Не сме сигурни дали все още са били приятели.
Алисън изглеждаше озадачена.
— Отпреди години? — попита Оливия. — Колко отдавна?
— Трийсетина години — отвърна Карлос.
— Какво? — Алисън отмести поглед към сестра си и после отново към Гарсия. — Но аз дори не съм била родена тогава. Какво общо имат баща ми и приятелите му със случилото се?
— Смятаме, че убийствата не са произволни и че мишената на убиеца е именно тази група приятели — отговори Хънтър.
— Определена група приятели? — попита Оливия. — Колко са?
— Предполагаме, че са най-малко четирима.
Настъпи кратко мълчание.
— Защо? — Оливия се приближи до детективите. — Защо убиецът премахва тези хора?
— Не сме сигурни каква е причината. — Робърт не виждаше смисъл да разказва теорията си на сестрите.
— И мислите, че този човек ще убие отново?
Хънтър забеляза блясъка в очите на Оливия.
Детективите не отговориха на този въпрос.
— Смятате, че убиецът премахва определена група хора, така ли? — продължи тя. — Но не сте сигурни колко са. Хора, които са били приятели преди трийсет години, но не сте сигурни дали все още са приятели. И дори не сте сигурни защо убиецът ги е взел на прицел. Не знаете много, нали?