Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
– Обличай се и се захващай за работа – нареди ѝ тя.
Бризея стана с обичайното си достойнство, облече туниката си и вдигна туниката на принцесата.
– Да ти приготвя ли вана, домина?
– Не... Просто ми избери друга туника и я донеси.
Докато Бризея беше в гардеробната, Друзила се разходи весело на пръсти по терасата, наслади се на гледката и се протегна чувствено съвсем гола зад парапета пред целия град.
Бризея се върна с чиста туника.
– Кажи, това не е ли най-меката зима, която някога сме имали? – попита Друзила, без да се обръща.
– Да, домина. Най-меката и най-прекрасната, която помня – отвърна Бризея, докато помагаше на принцесата да се облече.
– Ще ми бъдеш ли вярна само на мен? – попита Друзила и я погали по устните.
– Само на теб, домина. Аз съм неподкупна.
– Добре... – каза принцесата и протегна ръка към нея, за да я целуне. – Сега върви и кажи на Октавия да дойде при мен.
Бризея скръсти ръце на гърдите си и почувства как сърцето ѝ радостно бие, след това се поклони и с изящна стъпка се отдалечи към гардеробната, като много добре знаеше, че Друзила я гледа.
Скоро след това в кабинета на принцесата влезе Октавия, облечена в красив хитон, който обгръщаше хубавите ѝ крака и стройната ѝ момчешка фигура.
– Викали сте ме, домина?
– Влизай, Октавия. Готова ли си за последния епизод от пиесата?
– Разбира се, домина.
– Направих някои промени на ролята ти в последната минута – съобщи ѝ Друзила. – Чандра, дванадесетгодишната проститутка, която играеш, ще бъде арестувана в бордей и предадена на съдията Курсос.
– Ролята ще се играе от цензор Публикола Тудитаний, както бе решено, нали?
– Точно така. Какво мислиш за него?
– Много грозен и страшен човек, но пък е силен и честен.
– Ами съпругата му Скрибония?
– Тя ме мрази.
– Защо? – попита принцесата.
– По време на антракта на последното ни представление отивах към женската съблекалня и съпругът ѝ ме сграбчи и ме блъсна вътре. Имах само малък воал, вързан през ханша ми, и той започна да ме целува и да ме опипва. Забрани ми да крещя и тогава... тази ужасна жена, съпругата му... влезе и ни видя, и вместо да се разкрещи на мъжа си, зашлеви мен и ми каза, че ще ме накара да си платя много сериозно за това прегрешение.
– Какво правехте, когато тя влезе?
– Той ме принуждаваше да му правя фелацио...
– Хм... Не звучи сериозно.
– Е, не е кой знае какво, но беше доста дълго. Той го пъхаше дълбоко в гърлото ми и ме давеше.
Друзила се усмихна.
– Добре, добре...
– Но тя беше бясна и се държа отвратително! Дори се разгневи още повече, когато изпълняваше ролята си на Мегера, съпругата на съдията, която идва в бордея и ме вижда да прегръщам любимия си клиент Мариний.
– Това може да е добре за края на пиесата.
– Защо? – попита Октавия с лошо предчувствие.
– В новата версия на пиесата съдия Курсос разпитва Чандра и я кара да лъже, че клиентът ѝ Мариний е бил подкупен.
– Но Мариний отказа подкупа! – възкликна Октавия.
– Знам, знам... Само че съдията трябва да се превърне в истинския злодей.
– Да му казвам ли, че Мариний е взел подкупа?
– Разбира се, че не! Съдията ще опита всичко, за да накара Чандра да лъже, но ти няма да лъжеш, разбра ли?
– Мразя да лъжа... Какво ще се опита да ми направи?
– В новата версия съдията ще те върже за китките с въже, ще го прехвърли през клона на дървото на мъдростта и ще те вдигне да висиш на него, като докосваш земята само с върховете на пръстите си.
– Напълно гола? – попита Октавия.
– Разбира се. Публиката трябва да намрази съдия Курсос заради това, което причинява на невинната Чандра.
Октавия преглътна.
– Какво ѝ причинява?
– Лоши неща...
– Бой с камшик? – попита Октавия и сложи длан пред устата си.
– Да. Харесва ли ти да те шибат?
Октавия преглътна отново.
– Ами да... понякога изпитвам гаудиум, но само когато го правите вие.
– Не ми ли каза, че си изпитала мощен множествен гаудиум в таверната на Ромул, когато онази мъже шибали кунуса ти с колан?
– О, тогава ли... ами съвсем слабо – отвърна Октавия, която бе забравила, че е излъгала Друзила за случилото се в таверната по време на моминското празненство на Ладиса.