Верига от улики

Задната врата беше заключена. Дарт опита още веднъж, като внимателно натискаше дръжката, притискаше вратата с тежестта на тялото си, но не успяваше да я помръдне. Единственият достъпен прозорец беше затворен и по всичко личеше, че е закован от вътрешната страна. Дарт подпря револвера си на стената и измъкна шперца. Вкара го в горната ключалка, дръпна спусъка му и завъртя. Чу се леко щракане. Резето се освободи, Дарт завъртя дръжката и натисна. Вратата се отвори, стържейки прага. Той хвана здраво револвера си и пристъпи вътре, после хвана дръжката, повдигна вратата върху пантите й и я затвори тихо.

Първото нещо, което привлече вниманието му, беше миризмата от дим на пура. Това му беше и познато, и го плашеше. Той стоеше абсолютно неподвижен, подчинен на властта на спомени, заливаше го вълна от емоции. При цялата си решителност не се беше замислял как би могъл да се оправи в случай на конфронтация с наставника си. Все още можеше само да обича този човек, да го уважава, даже да му вярва. Беше постигнал професионалната си идентичност в страховитата сянка на този човек, беше се ползвал от защитата му и на свой ред се беше отнасял към него като към покровител и учител. В този момент той стоеше изправен с револвер в ръка и с намерението да му се противопостави — да го обвини за това, че е замислил и извършил поредица убийства. Обвинения, които щяха да отведат Зелър там, където беше спечелил репутацията си на най-добър измежду най-добрите.

Кухнята беше малка и датираше от петдесетте години: начупен линолеум, лекясана мивка и похабени предмети. Върху кухненския плот имаше трохи и остатъци от храна. Колона от малки черни мравки преминаваше в шествие покрай разлятата течност и изчезваше зад стар тостер. Въздухът беше натежал от дима на пури. Дарт приемаше това като предупреждение: Зелър не беше далече.

Той остави оръжието си, което му трябваше за улицата, не за Зелър. След това, като му дойде нещо ново наум, го взе отново. Влезе много внимателно в една малка всекидневна стая и тръгна нагоре по някаква стръмна стълба. Зелър беше израснал тук, беше разказвал толкова много истории за младостта си и за това място, че Дарт вече си представяше, че познава из основи всичко. Сега беше разочарован от разликите между истинското положение и спомена. Жилището далеч не беше толкова величествено, както го беше описвал Зелър. Размерите, украсени от спомена, бяха силно преувеличени от бившия резидент. Докато се качваше по стълбите, Дарт почувства, че го обзема някакъв страх: Зелър, убиец, който чака някъде в една къща, която познава добре. Дарт, неохотният инквизитор, един чужденец тук. Зелър беше особен, предпочиташе най-напред да удари, а после да задава въпроси. Дарт приближи най-високата част на стълбата, точно толкова широк коридор водеше към една отворена врата непосредствено вдясно и две противоположни една на друга врати по-нататък. Всички врати бяха отворени, всичко беше тъмно. На Дарт това приличаше на игра на криеница — очакваше да намери Зелър в една от трите. Но също така се и боеше от шума, който произведе с кухненската врата — Зелър като нищо можеше да го очаква.