Игра на богове
- Автор: Бейшир Норма
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-430-8
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на богове». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— Гневът ти би трябвало да ме стимулира — отбеляза той непринудено. — Все пак гневът е за предпочитане пред безразличието. Поне изпитваш някакво чувство към мен, макар не онова, което бих искал.
— Доставя ли ти удоволствие да ми се присмиваш?
Внезапно лицето му застина в сериозно изражение.
— Не — отвърна той честно. — Цялата тази история въобще не ми харесва. Никак не съм доволен, че не желаеш да се виждаш и да говориш с мен. Както и че не ми даваш възможност да ти обясня за проклетата снимка!
— Не ми дължиш никакви обяснения — рече тя хладно.
— Всички онези неща, които си казахме онази вечер на летището… Вече нищо ли не значат за теб?
— Значеха прекалено много. Но очевидно не и за теб.
Той пристъпи напред и плъзна длани по раменете й.
— Отидох в Рим, за да се срещна с Манети. Запознах се с дъщеря му на един обяд. — Говореше тихо. — Поканих и двамата на вечеря. Карло имаше ангажименти, но дъщеря му прие. Нямаше как да се измъкна, без да я обидя.
— Не изглеждаш особено нещастен на снимката.
— Дона Манети е много млада и неопитна — продължи той. — Прилича на оранжерийно цвете. Увлече се като ученичка по мен…
— Не прилича много на ученичка — изсмя се Мередит пресилено.
— Остави ме да довърша. Естествено, пихме вино на вечерята, но тя попрекали. Когато ни заснеха, бе доста отнесена. Опитвах се да я убедя, че трябва да я изпратя.
— До чия къща? — попита Мередит саркастично.
— Не съм спал с нея, Мередит.
— Няма значение дали си го сторил, или не.
Съзнателно избягваше погледа му — не желаеше той да види болката в очите й.
— Нима?
Тя не отвърна.
— Погледни ме, Мередит — настоя той. — Погледни ме ми кажи, че наистина няма значение, че не те интересува. Кажи ми, че породилото се помежду ни преди това не означава нищо за теб.
Тя вдигна глава.
— Добре — гневно подхвана тя. — Има значение! Искам да ме обичаш, както аз те обичам!
Очите й се впиха в неговите — двамата стояха втренчени един в друг. Той се наведе и нежно я целуна. Мередит се отдръпна и го погледна отново.
— Бях толкова сигурна, че те познавам.
— Познаваш ме по-добре от всеки друг — увери я той и отново започна да я целува.
— Чувствам се като молец, прелетял прекалено близо до пламъка на свещ — промълви тя.
Усмивката му беше тъжна.
— Въпросът е кой от двама ни е молецът и кой — пламъкът.
— Не искам да се опаря отново.
— Дай ми шанс, Мередит. Дай шанс на двама ни — настояваше той. — Ще се получи. Ние сме родени един за друг.
— И аз някога мислех така.
— Имам къща наблизо — неочаквано смени темата той. — Възнамерявах да остана до края на седмицата. Ела с мен. Дай ми възможност да ти докажа, че любовта ми към теб е истинска.
— Не мога… Чакат ме задачи… свързани с предаването…
— И аз имам задачи — увери я той, — но първата ни задача е да бъдем заедно.
— Опитай се да обясниш това на продуцента ми — въздъхна тя уморено.
Александър се замисли за миг.
— Обади му се, когато пристигнем — предложи той. — Кажи му, че съм разрешил да заснемеш интервюто в Саутхамптън, защото ще бъда там през седмицата. Да изпрати операторски екип в четвъртък или петък. Така ще прекараме насаме няколко дни.
— Не знам…
Погледна я право в очите.
— Обичам те, Мередит. Не желая да те загубя.
— Нямам други дрехи, нито…
— В селото има магазини.
Тя се поколеба за миг.
— Ти май имаш отговор за всичко, а?
— За всичко — обяви той и взе ръцете й в своите, — освен за единственото, най-важното за мен.
Къщата на Александър в Саутхамптън, разположена насред десет акра внимателно поддържани морави с изглед към Атлантическия океан, се оказа елегантна постройка с петнадесет спални — всичките с високи тавани и френски прозорци. Ако трябва да се изброяват „подробностите“ — както се изрази той, — редно беше да се отбележат широката тераса, обърната към имението, плувният басейн, сауната, винарската изба, солариумът с овален покрив и салонът за музика. Зад къщата се намираха конюшните за конете му за поло и помещенията за прислугата. Мередит с изненада установи колко много се различава вътрешното обзавеждане тук от изчистения модерен интериор в апартамента му в Олимпик тауър. Мраморните камини във всекидневната, библиотеката и главната спалня, украсените с витражи прозорци, дърворезбата по стълбището и декоративните греди в някои от помещенията напомняха за друга епоха. В пълна хармония с тях бяха меките удобни столове и дивани, многобройните, добре аранжирани антики и картини от импресионистите по стените. Стенният часовник в библиотеката — поне стогодишен — отмерваше съвсем точно времето.