Безумният кораб
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Liveship Traders #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ем Би Джи Тойс
- ISBN: 978-954-2989-68-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумният кораб». Краткое содержание книги:
Книгите на Робии Хоб са като диаманти сред циркониево море.
Джордж Р. Р. Мартин
— Корабите, пристигащи от тази посока, също не са я виждали — мрачно бе рекла Алтея. — Чудя се дали той изобщо е възнамерявал да се връща в Бингтаун. Може би от Джамаилия направо е продължил на юг.
Тези думи тя бе изрекла предпазливо, с преструвката, че не възнамерява да засегне никого. Кефрия бе отвърнала тихо, но настойчиво:
— Кайл не би сторил подобно нещо.
Леля Алтея не бе отвърнала нищо. Но подир това на масата беше настъпило мълчание: Алтеините подмятания бяха убили желанието за разговор.
Малта се оглеждаше в дирене на нещо, с което да се залиса. Може би тази нощ щеше да използва кутийката. Подканяше я вълнението от забранения сън. В предишния си сън двамата бяха споделили целувка. Дали този сън щеше да се ограничи до това? Дали самата тя искаше това? Малта потръпна. Рейн ѝ бе заръчал да изчака десет дни подир заминаването му, преди да използва новия сън. Малта не бе сторила така. Той бе проявил голяма увереност, че тя ще последва насоките му. Колкото и да копнееше да изсипе новия прах в кутийката, тя нямаше да го стори. Не, тя щеше да остави Рейн да се чуди. Той трябваше да узнае, че тя не е негова марионетка. Керуин Трел вече бе усвоил добре този урок.
Тя леко се усмихна. В ръкава ѝ се криеше последната бележка, която младият Трел ѝ беше изпратил. В нея той я умоляваше за среща, по което време и на което място тя би предпочела. Той обещаваше, че намеренията му са изцяло честни. Освен това щял да доведе сестра си, за да запази репутацията на Малта. Мисълта да я задигнел някакъв си Дъждовник го влудявала. Той знаел, че тя била обречена да бъде негова. Ако и тя изпитвала някакви чувства към него, то нека се срещнела с него, за да обсъдят двамата как да предотвратят тази трагедия.
Малта бе запомнила съдържанието на бележката наизуст. Посланието бе написано с прекрасно черно мастило върху дебела кремава хартия. Дело бе предала бележката вчера, при идването си. Восъчният печат, носещ контурите на родовата върба, бе непокътнат. И въпреки това втренчените очи на Дело и заговорническото ѝ държание бяха загатнали, че тя е запозната със съдържанието на бележката. Когато двете бяха останали насаме, приятелката ѝ беше доверила, че никога не била виждала брат си толкова разстроен. Откакто видял Малта да танцува с Рейн, той не намирал покой, изгубил апетит и дори престанал да ходи на лов с приятелите си. Вместо това по цяла нощ стоял сам край огнището в кабинета. Баща му започвал да се дразни. Той го заклеймил като мързеливец и заявил, че не е лишил по-големия си син от наследство, само за да гледа как по-малкият се превръща в негово лениво подобие. Не би ли могла Малта по някакъв начин да вдъхне известна надежда на брат ѝ?
Малта си припомни случилото се. В онзи момент тя се бе загледала в далечината. Една сълзица бе изникнала в крайчеца на окото ѝ и се бе плъзнала по бузата ѝ. В онзи момент тя отвърна на Дело, че не би могла да стори нищо — баба ѝ се била погрижила за това. Самата Малта била обикновена дрънкулка, която да бъде продадена на онзи, който предложи най-много. Тя щяла да стори всичко по силите си да отложи нещата до завръщането на баща си. Била уверена, че баща ѝ би предпочел да я види в прегръдките на мъж, когото тя обича, а не просто като съпруга на най-заможния кандидат. Подир това тя бе отпратила Дело с устно послание, защото не се осмелявала да го запише, а се осланяла на приятелката си. Тя си беше определила среща с Керуин в полунощ, под беседката край обвития с бръшлян дъб в дъното на розовата градина.
Срещата беше насрочена за тази нощ. Тя все още не беше решила дали да иде. Една лятна нощ, прекарана в напразно чакане под дъба, по никакъв начин нямаше да навреди на Керуин. Или на Дело. Впоследствие Малта винаги можеше да се оправдае, че не е успяла да се измъкне. Имаше вероятност това само да изостри настойчивостта на Керуин.
— Най-лошото е, че тя е духовита и интелигентна. Аз поглеждам към нея и си мисля, че ако не беше намесата на баща ми, аз щях да изглеждам по същия начин. Ако той не беше ме отвел със себе си в морето, ако аз бях принудена да оставам у дома и да се задушавам под напътствията, които са коректни за едно момиче, аз щях да се разбунтувам по същия начин. Мисля, че майка ми и сестра ми допускат грешка, като ѝ позволяват да се облича и държи като жена, но тя със сигурност вече не е дете. Тя се е опълчила срещу всички ни и отказва да проумее, че всички ние сме едно семейство и трябва да действаме задружно. Толкова е заета да защитава идеята за бащиното си съвършенство, че не е способна да види другите ни проблеми. А Силдин почти е изчезнал. Той се прокрадва из къщата и почти не казва нищо, освен когато се оплаква. Тогава те му дават сладки неща и го отпращат да си играе, защото били заети. От Малта се очаква да му помага с уроците, но тя само го разплаква. Аз нямам времето да се занимавам с него, дори и да имах представа от какво се нуждае момче на неговите години.