Кръвна песен

— О, той не крадеше монети, крадеше власт. Властта е ужасно изкусително нещо, Вейлин. Но за да я упражняваш, трябва да я мразиш също толкова силно, колкото я обичаш. Лорд Артис не можа да го разбере, действията му бяха ръководени единствено от амбиция и това застраши мира в Кралството, затова го убих.

— И отнехте богатствата на семейството му?

— Разбира се. Но уредих да се погрижат за жена му и дъщерите му, чувствах, че му дължа поне това. Върховен лорд Ал Мирна беше достатъчно любезен да ги прибере при себе си, даде на жената малко земя в Северните предели, под фалшиво име, разбира се. Не мога да позволя благородниците ми да си мислят, че съм мекосърдечен.

— Ако мога да кажа това на брат си, много ще му олекне на душата.

— Сигурен съм. Но няма да му кажеш.

Кралят остави чашата с вино и се изправи. Разтърка със стон схванатите си крака и отиде до картата над камината.

— Обединеното кралство — каза той. — Четири васалии, някога делени от война и омраза, сега са сплотени във верността си към мен. Само дето не са, разбира се. Нилсаел ми се продаде, защото му беше писнало армии да опоскват земята му за храна през няколко години. Ренфаел загуби половината си рицари в битка и лорд Терос разбра, че ако продължи борбата срещу мен, скоро ще загуби и другата половина. Кумбраел поравно ме мрази и се бои от мен, но повече го е страх от Вярата и ще остане лоялен, докато я държа далеч от прага му. Това е Кралството, за чието изграждане пролях море от кръв, и чрез теб ще му попреча да се разпадне след смъртта ми.

— Прав си, имах много планове за теб. Син на Военачалник и бивша лечителка от Петия орден, при това и двамата от простолюдието. Ти щеше да си средството да привлека обикновените хора към каузата си, не само в Азраел, а във всичките васалии. А след като спечеля сърцата на простолюдието, благородниците могат да го призовават на война, но никой няма да откликне. Наистина имах планове за теб, Млади ястребе. — Огледа картата и въздъхна със съжаление. — По плановете на майка ти бяха други. Когато убеди аспект Арлин да те вземе в Шестия орден, те направи брат, обвързан към Вярата, а не към мен.

— Ваше величество, ако искате да напусна Ордена…

— Прекалено късно е за това. На всички ще им стане ясно, че си напуснал Вярата по моя заповед. Ако лиша Вярата от най-прочутия ѝ син, това изобщо няма да накара хората да ме заобичат. Не, плановете ми за теб отдавна са мъртви.

Вейлин потърси да каже нещо, някакъв аргумент, който да му осигури съдействието на краля. Мисълта да остави жената на Урлиан на мъчения и бавна екзекуция беше непоносима. Безумни идеи проблясваха в ума му и го обхвана паника. Можеше да се промъкне в Черната твърд и да я спаси, беше сигурен, че братята му ще му помогнат, макар че това вероятно щеше да означава смърт за всички тях…

— Аз не бях първият, знаеш ли? — каза тихо кралят. Вейлин го видя, че се взира в кратък списък, надраскан в горния край на картата. — Преди мен имаше още петима. — Кралят почука с пръст по петте имена в списъка. — Петима крале, откакто Варин е довел народа ни в тази земя и е изтласкал сеордите в горите и лонаките в планините. И за петстотин години нито един кралски род не е държал властта повече от поколение.