Изчезналият герой

— Коя е тя? — попита Джейсън.

— Голяма твоя фенка — изкикоти се вълчият цар. — Голямо впечатление си й направил. Така или иначе, тя ще се погрижи за теб скоро и аз нямам възражения по въпроса. Ако кръвта ти бъде пролята във Вълчия дом, това добре ще маркира територията ми. Лупа сериозно ще се замисли, преди да нападне глутницата ми.

Сърцето на Пайпър заби бясно в гърдите и. Не разбираше всичко от думите на Ликаон, но само една жена можеше да иска смъртта на Джейсън — вещицата Медея. Някакси бе оцеляла след експлозията.

Пайпър се изправи на крака. Пред погледа й отново затанцуваха тъмни петна. Пещерата сякаш се завъртя.

— Махни се веднага — каза Пайпър, — преди да те унищожим.

Опита се да вложи сила в думите си, но бе прекалено слаба. Треперейки под завивките си, бледа, потна и едвам държаща ножа, едва ли изглеждаше много заплашително.

Очите на Ликаон блеснаха подигравателно.

— Добър опит, миличка. Оценявам го. Може би ще те даря с бърза смърт. Опасявам се обаче, че само синът на Юпитер ни трябва жив. Останалите ще хапнем за вечеря.

В този миг Пайпър разбра, че ще умре. Но поне щеше да го стори на крака, застанала до любимия си.

Джейсън направи крачка напред.

— Няма да убиеш никого, вълчи царю. Не и преди да минеш през мен.

Ликаон зави и разпери нокти. Джейсън замахна към него, но златният му меч мина през вълчия цар, сякаш той не беше там.

Вълчият цар се изсмя.

— Злато, бронз или стомана — нито един от тези метали няма да ти помогне срещу върколаците ми, сине на Юпитер.

— Сребро! — извика Пайпър. — Върколаците са уязвими само от сребро!

— Но ние нямаме нищо сребърно! — отвърна Джейсън.

Вълците изскочиха на светлината на огъня. Хедж се втурна към тях с весело „Опа!“. Но Лио го изпревари. Той хвърли стъкленицата към земята. Тя се пръсна на парчета и изпръска вълците. Във въздуха се разнесе миризма на бензин. Лио изстреля струя пламък към локвата гориво и огньовете изригнаха. Вълците заскимтяха и отстъпиха. Няколко от тях пламнаха и трябваше да изтичат навън, за да се отъркалят в снега.

Дори Ликаон изглеждаше притеснен пред стената от пламъци, която разделяше вълците му от героите.

— Стига де — оплака се тренер Хедж, — не мога да го ударя, като е толкова далеч.

Всеки път, когато някой вълк приближеше, Лио изстрелваше нова струя пламък. Всеки нов опит обаче го изтощаваше още малко и още малко, а бензинът вече догаряше.

— Не мога да призовавам повече газ! — предупреди Лио, после се изчерви и добави: — Имам предвид от горящия тип… на колана му трябва малко време да презареди. Ти имаш ли нещо полезно, мой човек?

— Нищо — отвърна Джейсън, — дори оръжие, което да върши работа.

— Мълния? — предложи Пайпър.

Джейсън се съсредоточи, но нищо не се случи.