Укротителят на лъвове

Стана от дивана във всекидневната и се разшета. В къщата беше учудващо подредено и Ана се усмихна при мисълта за Кристина и Строителя Боб. Свекървите наистина бяха нещо специално. Майката на Дан беше по-скоро противоположност на Кристина. Държеше се твърде плахо и когато идваше у тях, винаги молеше за извинение, че им се натрапва. Въпросът беше кое е по-добре. Но със свекървите беше като с децата: каквото ти се падне, такова. Можеш да избереш мъжа си, но не и свекървата си. А Ана бе избрала Дан с цялото си сърце, след което го бе разочаровала. При тази мисъл отново ѝ се пригади. Втурна се в тоалетната и сякаш целият ѝ стомах се обърна, когато повърна вечерята си.

Изплакна устата си. Челото ѝ се беше изпотило. Наплиска лицето си, след което погледна в огледалото, докато водата още се стичаше по кожата ѝ. Едва не отскочи назад, щом съзря голото отчаяние в погледа си. Това ли виждаше Дан всеки ден? Затова ли вече не можеше дори да я погледне?

На вратата се звънна и Ана се стресна. Кой търсеше Ерика и Патрик толкова късно? Избърса бързо лицето си и отиде да отвори. Пред вратата стоеше Дан.

– Какво правиш тук? – попита тя изненадано, преди страхът да забие нокти в нея. – Децата? Да не се е случило нещо с децата?

Дан поклати глава.

– Не, всичко е наред. Исках да говоря с теб и чувствах, че не може да почака, затова помолих Белинда да дойде и да наглежда малките.

Най-голямата дъщеря на Дан вече не живееше с тях, но понякога влизаше в ролята на детегледачка, за радост на по-малките си братя и сестри.

– Но скоро трябва да се връщам.

– Окей.

Ана вдигна очи към него и той отвърна на погледа ѝ.

– Може ли да вляза? Иначе скоро ще замръзна.

– Да, извинявай, влез – каза тя учтиво, като на непознат, след което пристъпи встрани.

Значи това беше краят. Дан не искаше да води този разговор у дома, където все пак имаха толкова хубави спомени, а и където децата можеха да ги чуят. И въпреки че Ана копнееше мъчителната безизходица най-накрая да приключи, по какъвто и да е начин, цялото ѝ същество сякаш искаше да закрещи и да се възпротиви на факта, че ще загуби най-ценното нещо, което имаше: любовта на живота си.

С тежки стъпки отиде във всекидневната, седна и зачака. Веднага се замисли за практическата страна. Ерика и Патрик сигурно нямаха да имат нищо против тя е децата да отседнат в стаята за гости, докато си намерят нов апартамент. Още утре можеше да събере най-необходимото. Най-добре беше да се изнесат веднага след вземането на решението, а и Дан вероятно щеше да се почувства облекчен. Сигурно тя и угризенията ѝ му бяха омръзнали също толкова, колкото на нея ѝ бе омръзнало да ги носи на плещите си.

Изтръпна, когато Дан влезе в стаята. Той прокара изморено ръка през косата си, а Ана си помисли колко е красив. Нямаше да му е трудно да си намери нова жена. Много момичета във Фелбака се заглеждаха по него и... Тя прогони тези мисли. Болеше я, не искаше да си представя Дан в нечии чужди обятия. Не можеше да прояви чак такова великодушие.

– Ана... – каза Дан и седна до нея.