Кубинската афера

Нямах представа как ще качим товара си на „Голямата риба“, обаче довечера в седем щяхме да научим и се надявах планът да не разчита прекалено много на молитви към Богородица. Иначе като капитан щях да го променя.

Едно от противните хлапета дотича при мене — шест-седемгодишно шопарче по бански. Държеше хартиена купа с пържени картофи, за които бях готов да му откъсна ръката. Малкият натика шепа картофки в устата си и ме попита:

— Ти откъде си?

— От Канада. Не си ли личи?

— Ние сме от Хамилтън. Ти откъде си?

— От Торонто.

— Говориш като американец.

— Върви си играй в морето.

— Американец си.

— Ти да не си чивато?

— Какво е това?

— Дай ми едно картофче и ще ти кажа.

Хлапето протегна купата към мене и аз награбих няколко картофа, преди да успее да я дръпне.

— Какво е… чови…

— Комемиерда. Умен човек. На испански. Кажи го.

Успя от втория опит и аз го посъветвах да използва думата пред обслужващия персонал.

Майка му му извика да не досажда на чичкото и хлапето избяга с пържените си картофи, като надаваше крясъци:

— Американци са!

Много ти благодаря, малкият. А бе, в Кайо Гилермо не беше престъпление да си американец, обаче в Куба беше престъпление да си Даниъл Маккормик и Сара Ортега. Трябваше да му покажа канадския си паспорт. Ако успееше да го заблуди, щеше да заблуди и полицията.

Сара се върна и реших да не ѝ споменавам за случката. Знаех, че не се плаши лесно, ама пък можеше да настои да си тръгнем преди да получа салатата си от омари.

Тя остави на масата няколко картички.

— Избери си една. Останалите ще запазим като сувенири.

Бях се надявал да запомня Куба с трите милиона долара, само че нямах право да говоря за това.

Разгледах картичките и се спрях на изглед с риболовна яхта и надпис „Кайо Коко и Кайо Гилермо, където е обичал да лови риба Ърнест Хемингуей“. Идеално.

— Скъпи Ричард, надявам се, че тениската ти е харесала и със Синди сте отишли в „Роландо“.

— А аз се надявам да я пратиш от Кий Уест.

— Така и ще направим.

Та седяхме си ние и се наслаждавахме на мига. Хвърлих поглед към буика на паркинга. На второ място по важност след безопасното ни измъкване от Куба беше тайно да пренесем товара си в Съединените щати. И това ме подсети за катерите на американската брегова охрана и Агенцията за борба с наркотиците. Обаче ние с Джак и „Мейн“ — понастоящем „Голямата риба“ — бяхме в компютърната система и се смятахме за благонадеждни корабопритежател и екипаж, а и познавахме част от граничарите по име и си приказвахме с тях по радиостанцията. Същото се отнасяше за митницата в Кий Уест. И бях наясно, че това е една от множеството основателни причини Карлос и неговите амигос да изберат тъкмо нас с Джак за тази интересна работа.

Донесоха салатите и пържените ни картофи и ние ги изядохме в мълчание, разделяйки вниманието си между морето и паркинга, където беше буикът — и където щеше да се появи полицията, ако дойдеше да ни търси.