Боговете на вината

— Информираха ли те, че имаш конституционното право на разговора ви да присъства адвокат?

— Да, но това стана по-късно, в участъка. Не мислех, че имам нужда от адвокат. Не съм направил нищо лошо. Затова казах — добре, дайте да говорим.

— Подписвал ли си някакви документи?

— Да, подписах нещо, но не го прочетох.

Опитах се да овладея раздразнението си. Повечето хора, които за първи път попадат в мрежите на правораздавателната система, накрая се оказват най-големите си врагове. Буквално си просят белезниците.

— Кажи ми как мина. Първо разговаряхте в дома ти и след това те заведоха в участъка в Уилшър?

— Да, първо бяхме у нас за около петнайсет минути и след това ме доведоха в участъка. Казаха, че искат да погледна снимки на заподозрени, но това се оказа лъжа. Никакви снимки не са ми показвали. Вкараха ме в някаква малка стая за разпити и започнаха да задават въпроси. Казаха ми, че съм арестуван.

Знаех, че за да го арестуват, трябва да имат някакво физическо доказателство или свидетелски показания, които да го свързват с убийството. И че освен това вероятно част от твърденията му не са съвпаднали с фактите. След като веднъж е излъгал — или на тях така им се е сторило, веднага са го прибрали.

— Добре. И ти им каза, че си ходил в апартамента на жертвата в неделя вечерта?

— Да, и че тя беше жива, когато си тръгнах.

— Каза ли им, че си я стиснал за гушата?

— Да.

— Това преди да ти прочетат правата и да подпишеш документа ли стана, или след това?

— Ами не си спомням. Май преди.

— Добре. Ще разбера. Споменаха ли ти други доказателства, притиснаха ли те с нещо, което знаят?

— Не.

Отново си погледнах часовника. Времето ми изтичаше. Реших да спра с въпросите по случая. По-голямата част от информацията щях да науча и сам, ако поемех защитата. Освен това бе по-добре да огранича фактите, които научавам директно от клиента. Така щях да остана подвластен на казаното от Ла Кос, а това можеше да повлияе на ходовете ми по-късно по време на процеса. Например, ако Ла Кос ми заявеше, че наистина е убил Жизел, нямаше да мога да го разпитам така, че да го отрече. Защото щях да съм виновен в подбудителство към лъжесвидетелстване.

— Добре, достатъчно засега по това. Ако поема случая, как ще ми платиш?

— Със злато.

— Казаха ми това, но имам предвид как точно? Откъде ще дойде златото?

— Скрил съм го на сигурно място. Всичките си пари обръщам в злато. Ако поемеш случая, ще наредя да ти го доставят до края на деня. Асистентката ти ми каза, че ти трябват двайсет и пет хиляди долара като начало. Ще ползваме цената на Нюйоркската борса и ще сметнем колко да ти бъде доставено. Тук нямам възможност да проверя котировките, но предполагам, че едно кюлче от половин килограм ще стигне.

— Нали разбираш, че с него покриваш само хонорара ми за ангажимент? Ако стигнем до предварително изслушване и след това до процес, ще ти трябва още злато. Можеш да намериш и по-евтин адвокат от мен, но няма да намериш по-добър.