Плячката [bg]

До този момент лодката вече е издърпана до средата на разстоянието от брега, достатъчно близо, че да зърнем как един от ловците — съскащ и нагазил до глезените във водата — замахва и хвърля нещо. Към нощното небе полита абордажна кука.

— Пазете се! — крещя.

Бен се е съсредоточил върху освобождаването на първата кука; не забелязва онази, която лети във въздуха право към главата му. Епап, който продължава да притиска ребрата си, скача и дърпа Бен настрана точно преди куката да се забие на мястото, където беше коленичил допреди миг. Строполяват се пред каютата, като тялото на Епап се удря в палубата. Ранен е; забелязвам зловеща рана от едната страна на лицето му, където явно е бил закачен от куката. Блика кръв.

Ловците крещят въодушевено в нощта.

Въжето се носи право към Епап и сега е мой ред да се хвърля към него. Избутвам го рязко настрани, преди то да се е изпънало и да го притисне към палубата или, по-лошо, да пререже някой от крайниците му. Вече ни теглят с три абордажни куки. При това с такава сила, че далечната страна на лодката се отделя от водата. Макар да се намира под ъгъл, тя плава към брега още по-бързо, сякаш задвижвана от страничен мотор.

Сиси се мъчи да среже въжето към една от куките, но се отказва. Изработени са от същия синтетичен материал като въжето на харпуна. В погледа й личи пълна съсредоточеност, за секунди се правят стотици преценки, обмислят се десетки възможности и биват отхвърляни, докато не остава само една възможност. Сграбчва грубо Дейвид и Джейкъб и ги избутва в каютата, където ние двамата с Бен все още лежим проснати. Епап все още е в несвяст, а гърдите му се повдигат и спускат на плитки тласъци.

— Чуйте ме — заговаря тя. От лицето й се стича вода. — Ще плувам към брега. Ще се гмурна от тази страна и ще се придържам под водата, за да не ме видят. През това време вие ги разсейвайте. Продължавайте да дърпате куките.

— Сиси, не! — изплаква Бен.

— Това е единственият ни възможен ход.

— Трябва да има нещо друго…

Тя стиска ръцете на Бен достатъчно силно, че да го накара да се намръщи.

— Няма друг начин, Бен.

— Тогава нека отида аз — настоявам. — Аз съм умел плувец, ще се справя.

— Не — отвръща и прибира кинжала в калъфа на кръста си.

— Тогава да отидем двамата — не се отказвам аз.

— Не — повтаря тя и издърпва другия кинжал от ръката ми. Прибира и него на колана си.

— Сиси…

Тя се взира настойчиво в мен. В погледа й се чете едновременно гняв и изненада. Задържа очите си върху мен една идея по-дълго от необходимото.