Евърлес [bg]

— Тази ми харесва — киска се сподавено той. — Съобразява бързо. Освен това знае как да се оправя сама. Цяло чудо е, че не те намушка като прасе.

Някои от присъстващите мъже се засмиват и мъжът, който се пробва да ме опипа, ми хвърля изпълнен с омраза поглед, но не спори.

Вместо това той насочва вниманието си към Амма.

— Не и с този белег — казва той нагло.

Амма примигва невярващо.

— Ще работя упорито — настоява тя. — Кълна се. — И надзърта безпомощно към мен.

— Не ни липсват упорити работници, момиче — изръмжава мъжът. — А само красиви лица. Отивай си вкъщи.

Очите на Амма се пълнят със сълзи.

— Моля ви, господине… — Но молбата й остава без отклик, а мъжът вече се придвижва към следващото момиче.

Със закъснение осъзнавам, че Айвън все още е вторачен в мен. Но вече не се усмихва. Краката ми се стягат, готови да побегнат.

— Е? Отивай в каруцата!

Надниквам паникьосано към Амма. Дори не бях помислила за възможността да тръгна без нея.

— Сър — моля се аз, — тя е най-добрата ми приятелка. Моля ви, позволете й да дойде!

— Не ме интересува дори да е твоята продаваща кръв майка — казва весело Айвън. — Тя остава тук. Искаш ли да останеш с нея?

— Върви! — примигва Амма, за да прогони сълзите си.

Въпреки че усещам погледа на Айвън върху нас, обвивам ръце около приятелката си и я притискам към себе си.

— Грижи се сестра ми — прошепва тя в косата ми. — Когато не разхлабвам прегръдката си, тя леко побутва рамото ми. — Върви!

Подчинявам се вцепенена и чувствам очите на тълпата върху себе си като бреме. Качвам се в каруцата и сядам сред другите предпочетени момичета — всички млади, хубави, но мълчаливи и изплашени, докато гледаме назад към нашите отхвърлени приятелки, нашите сестри. Редицата вече се е стопила наполовина и тези, които не са били избрани, се отдалечават сред надигащата се мъгла. Едва когато площадът започва да се опразва, съзирам бирника, който се подпира под навеса на бакалина и наблюдава разиграващото се със скръстени ръце. Вглеждам се в него настойчиво и упорито, докато той най-сетне вдига взор и ме забелязва. Кимва ми леко, сякаш слага печат върху нашето споразумение — ще дойде да си вземе дължимото време, когато се върна. Изпускам въздуха, който задържах в гърдите си, и измърморвам още една молитва към Магьосницата.

Закриляй баща ми.

И:

Дано ми прости!

Мъжете се движат между останалите момичета. Тридесетгодишната Наоми е отпратена вкъщи с присмех. Малката Алиа се присъединява към мен в каруцата за сено. Изведнъж си спомням, че като дете попитах баща си защо има толкова много деца в Евърлес. Те работят повече, а им се плаща по-малко — отговори той с треперещ глас. — Нямат къде другаде да отидат.

Щом мъжете приключват, двадесетина момичета вече седят натъпкани в трите каруци. Спечелих мястото си в Евърлес, но изобщо не се чувствам облагодетелствана. Чувствам се така, сякаш Амма е спечелила тази игра, макар тя самата още да не знае това.