Боговете на войната [bg]

Беше виждала много жени, които не искаха да признаят, че остаряват, и се ужасяваше от мисълта да се присъедини към тези кокошки с перуки. По-добре да прояви достойнство, отколкото да стане за посмешище. Днес обаче Цезар се връщаше и тя щеше да прояви цялото си умение.

Когато стоеше неподвижна, тялото й блестеше от маслата за масаж и дори можеше да си повярва, че още притежава част от някогашната си красота. Но когато се раздвижеше, в огледалото се появяваше фината паяжина на бръчките и сякаш се надсмиваше на усилията й. Беше истинска трагедия, че годините, в които кожата блести сама, са толкова малко. После това трябваше да се постига с пигменти и масла.

— Той на кон ли ще влезе в града, господарке? — попита една от робините.

Сервилия я погледна; разбираше защо е цялата изчервена.

— Да, убедена съм в това, Талия. Ще дойде начело на армията си и ще влезе на кон във форума, за да се обърне към гражданите. Ще бъде като триумф.

— Никога не съм виждала триумф — отвърна момичето и сведе поглед.

Сервилия се усмихна студено, мразеше я за младостта й.

— И днес няма да видиш, мила моя. Ще останеш тук, за да подготвиш къщата ми за него.

Притеснението на момичето беше осезаемо, но Сервилия не му обърна внимание. След като легионът на Помпей беше далече, градът беше притаил дъх в очакване на Цезар. Тези, които подкрепяха диктатора, бяха притеснени, че ще бъдат наказани. Улиците, които и в най-добрите времена не бяха сигурно място, сега бяха прекалено развълнувани, за да позволи на хубава млада робиня да излезе да гледа влизането на галските ветерани в Рим. Не беше сигурна дали е помъдряла от възрастта, но годините й бяха донесли опит, който обикновено беше достатъчен.