Вековен дъжд [bg]

— Дакота. Вече си го спомням съвсем ясно. Усещало се в произношението й, така твърдеше тя.

— Значи сте разговаряли на английски?

— От време на време, стига да я помолех. Иначе френският й беше горе-долу като вашия.

— Безукорен — произнесе Флойд с усмивка. — За чужденец.

— Какво е правела мадмоазел Уайт в Париж? — обади се Кюстин.

— Така и не ми каза, а аз така и не попитах. Очевидно парите не бяха проблем. Възможно е да работеше, но дори и да беше така, работното й време бе доста непостоянно.

Флойд обърна страницата на бележника си, като я натисна няколко пъти с пръст, за да попие мастилото:

— Прилича ми на туристка, прекарваща няколко месеца в Париж, преди да продължи пътуването си. Нещо против да попитам как се запознахте и докъде се простираше това познанство?

— Отношенията ни бяха напълно невинни. Всъщност за пръв път се засякохме на Лоншан.

— На надбягванията?

— Да. Видях, че забелязахте снимката с покойната ми съпруга.

Флойд кимна леко засрамено от факта, че любопитството му е било толкова очевидно:

— Била е красива.

— Фотографията не успява да предаде дори бегло истинската й красота. Казваше се Клодет. Умря през хиляда деветстотин петдесет и четвърта… само преди пет години, но ми се струва, че оттогава е изминал половината ми живот.

— Моите съболезнования — каза Флойд.

— Клодет беше голяма почитателка на надбягванията. — Бланшар отново се изправи и без особен резултат разрови огъня. Сетне пак седна, като се намръщи от болката в остарелите си стави. — След смъртта й известно време нищо не беше в състояние да ме накара да напусна този апартамент, камо ли отново да отида на надбягванията. Един ден обаче, успях да убедя сам себе си да направя тъкмо това; възнамерявах да заложа на кон в нейна памет. Повтарях си, че тя би го одобрила, но в същото време не успявах да се отърся от усещането за вина, че отивах сам.

— Не е трябвало да се чувствате по този начин — каза Флойд.

Бланшар го погледна:

— Някога женили ли сте се, мосю Флойд, губили ли сте някога любимата си в резултат на мъчителна болест?

Флойд смирено сведе очи:

— Не, мосю.

— В такъв случай, при цялото ми уважение, не можете да знаете какво е. Това усещане за предателство… колкото и абсурдно да звучи. Независимо от всичко обаче, продължих да ходя всяка седмица с част от спестените пари. Понякога дори печелех на дребно. Точно там срещнах Сюзан Уайт.

— Момичето залагаше ли?

— Да, но не сериозно. Когато се засякохме за пръв път, ме позна като един от наемателите в сградата и ме помоли да й помогна с малък залог. В началото изпитвах колебания дали да остана с нея, понеже колкото и глупаво да звучи, имах чувството, че Клодет ме наблюдава отнякъде.