Ръкописът на Фулканели [bg]

За съжаление в книгата нямаше нищо подобно. Тя третираше единствено въпроса за алхимическите символи и криптограми, които според Фулканели бяха вплетени в декорацията на катедралата, в която Бен се намираше в момента.

Порталът на Страшния съд представляваше голяма арка в готически стил, украсена със сложни каменни гравюри. Под редицата светци се виждаха няколко скулптурни групи, съставени от различни фигури и символи. Според книгата на Фулканели именно те бяха носителите на скрития смисъл и съдържаха кода, който единствено посветените можеха да разчетат. За съжаление Бен не беше между тях и не можеше да разбере нищо. Явно не съм посветен, поклати глава той. Не ми трябва Фулканели, за да го разбера.

В центъра на масивния портал, точно под статуята на Христос, имаше кръгло изображение на жена на трон. В ръцете си тя държеше две книги — едната отворена, другата затворена. Фулканели твърдеше, че те символизират скритото и общодостъпното познание. Бен бавно огледа останалите фигури върху Портала на Страшния съд. Жена с жезъл в ръка, древният лечителски символ с увита около пръчка змия, саламандър, рицар с меч и щит с гравиран в него лъв, кръгла емблема с гарван. Може би наистина тези фигури носеха някакво скрито послание. Книгата на Фулканели го насочи към северния портал, наречен Портал на Дева Мария. Върху средната му част личеше каменен саркофаг с гравирани сцени от живота на Христос. Според книгата декоративният фриз по ръба на саркофага бе изпъстрен с алхимическите символи на златото, среброто, оловото и други вещества.

Но дали наистина бе така? За Бен те бяха само мотиви на цветя. Къде бе доказателството, че средновековните скулптори са вплитали скрита символика в творбите си? Той можеше да оцени красотата и изтънчеността на скулптурите, но не разбираше скритото им значение. Нима бе възможно те да помогнат на едно умиращо дете? Бен си даваше ясна сметка за проблемите, свързани с такава символика: всеки можеше да й придаде смисъла, който търсеше, без да разполага с каквито и да било конкретни насоки и указания. Гарванът можеше да е просто гарван, но търсещият скрит смисъл в него несъмнено щеше да го открие. Внушения за субективен смисъл, скрито значение и пожелателно мислене лесно можеха да се извлекат от други каменни гравюри, особено ако авторът им вече не бе между живите, за да ги потвърди или отхвърли. Това важеше и за всички конспиративни теории и култове, свързани със „скритото познание“. Твърде много хора отчаяно търсеха алтернативи на утвърдената историческа истина, сякаш реалните факти на отминалите времена и събития не бяха достатъчно задоволителни или забавни. Вероятно това се дължеше на желанието им да компенсират скучната истина за човешкото съществуване, да внесат допълнителна интрига в собствения си безцветен и монотонен живот. Около тези митове бяха възниквали субкултури, пресъздаващи миналото с лекотата, с която се променя филмов сценарий. От това, което беше успял да прочете за алхимията досега, Бен стигна до заключението, че тя не е нищо друго освен поредната алтернативна субкултура.