Без светлина [bg]

Имаше само две общи неща с Тислър: и той беше в средата на трийсетте; и с жена си също нямаха деца.

Дийн и Джинет Бъртъл живееха в изискан жилищен комплекс точно до „Удуей“, в района на Хюстънския кънтри клуб. Това беше малко повече, отколкото можеше да си позволи един аналитик, но Джинет имаше много хубава служба в международна търговска фирма с център в Хюстън и нейната заплата далеч надвишаваше тази на мъжа й. Джинет Бъртъл подхождаше на мъжа си както по физическа привлекателност, така и по интелект, макар че тя беше доста по-сдържана.

Свивайки от „Удуей“, Грейвър премина между каменни колони, обозначаващи входа на комплекса от групички от двуетажни сгради, на които строителите бяха придали подчертано френски оттенък и които бяха разположени доста навътре от улицата зад гъсти, извисяващи се в тъмнината борове.

Той намери съответната глуха алея и паркира до бордюра пред дома на Бъртъл, където за щастие светеше. Заключи колата и през прясно окосената трева тръгна по извита пътека към ограден със зид двор и желязна врата. Когато я отбори и влезе, той веднага долови аромата на рози, които едва се виждаха от двете страни на пътеката под слабата светлина откъм предните прозорци. Той натисна звънеца и дочу приглушен звук някъде из къщата.

Лампата на входа светна и докато се чудеше дали не е по-добре да помоли Бъртъл да седнат отвън вместо вътре, вратата се отвори и Джинет застана на прага, в къси светли шорти, които бяха почти скрити от широките краища на туника без ръкави.

— Маркъс — рече тя с учудена усмивка. — Дийн не ми каза, че ще наминеш. — Тя пристъпи навън и го прегърна.

— Извинявай, Джинет — каза Грейвър. Шията й ухаеше леко на парфюм. — Той не знае, че ще дойда… Трябва да го видя само за няколко минути.

В очите й за миг трепна едва забележимо безпокойство, което веднага изчезна. Дори ако мъжете и жените от разузнаването казваха на брачните си партньори повече от необходимото за своята работа, половинките им бяха приучени да мълчат. На практика те винаги проявяваха неестествено безразличие.

— Е, влизай — каза тя и отстъпи в антрето. — Седнали сме навън във вътрешния двор. Беше прохладно след дъжда, но вече се затопли. — Тя затвори вратата след него. Ние си пийваме… ти искаш ли нещо?

По време на всички неприятности, свързани с доста нашумялата любовна история на Дор, Джинет Бъртъл проявяваше изключително съчувствие. Той научи, че и покойният й баща бе преживял нещо подобно на времето и тя се отнесе към Грейвър с онова разбиране, до което бе достигнала от собствения си опит. Заради това Грейвър й беше страшно признателен и между тях се появи мълчалива близост, която въпреки дългогодишното им приятелство, дотогава не съществуваше. Тя беше доста по-ниска от Грейвър, с много бяла кожа и къса черна коса. Беше жена, която още от събуждането си сутрин изглежда свежа и невъзмутима.