Беглецът [bg]

В четири и половина Тео седна на бюрото си в кан­тората с кучето в краката си, зае се с домашните си, но често поглеждаше към часовника на стената. Затвори очи и си представи претъпкания влак в метрото, който спира на станция „Джудишъри Скуеър“.

Във влака има десетина агенти, дегизирани по раз­личен начин, които наблюдават и чакат. Вратите се от­варят и във влака нахлува тълпа от пътници. Един от тях е Пийт Дъфи. Не след дълго той е разпознат от агент, който прошепва в микрофона си: „Субектът идентифициран, четвърти вагон, задната половина“. Дъфи чете вестник, без да подозира, че животът му като беглец е към своя край. Без да подозира, че ще го арестуват и откарат обратно в Стратънбърг. На „Мет­ро Сентър“ във вагона се качват още агенти, някои за­стават толкова близо до Дъфи, че могат да го докоснат. Но чакат. Те са професионалисти. Шептят по микро­фоните си, изпращат есемеси по мобилните си, возят се на влака, все едно за тях е ежедневие, и не след дъл­го пристигат на „Тенлитаун“. Дъфи сгъва вестника, пъхва го под мишница, изправя се и когато влакът спи­ра и вратите се отварят, слиза на перона като всички останали. На гарата го чакат още агенти. Тръгват по­дир Дъфи по тихите зелени улички на Северозападен Вашингтон, следят го на всяка крачка. Когато завива по Четиресет и четвърта улица, се озовава лице в лице с въоръжени мъже в черни шлифери. Единият казва:

- ФБР, господин Дъфи, арестуван сте.

Дъфи едва не припада. Или пък окото му не мига? Изпитва ли облекчение, че животът му като беглец е приключил? Вероятно не. Тео подозира, че Дъфи би предпочел да живее в нелегалност. Слагат му белез­ници и го повеждат към микробус без обозначителни знаци. Той не казва нищо, нито думичка. В ареста се обажда на адвоката си.

В пет часа Тео се взираше в телефона върху бюро­то си. Обади се на Айк, но той нямаше новини и го посъветва да не се тревожи. Щели да пипнат Дъфи, но може би не днес. Сигурно утре. Търпение.