Инстинкт на убиец [bg]

Миналата година мазният Тревър Алард получи първа награда и пътешествие до Италия. Заведе там жена си и й изневери с някакво италианско маце, с което се запознал във Венеция.

— Просто имаше кофти четвърто тримесечие. На всеки се случва. Важното е, че клиентите купуват от хора, които харесват, а теб всеки те харесва. Но не си дошъл да говорим за това, нали?

— Джоан, имам ли шанс за мястото на районен мениджър?

Тя ме изгледа изненадано.

— Наистина ли го искаш?

— Да.

— Тревър вече подаде молба и лобира усилено.

Някои от момчетата го наричаха Късметлията Тревър, защото вечно си уреждаше нещата по някакъв начин. Не бе лесно да го изтърпиш.

— Тревър е добър. Но и аз не падам по-долу. Имам ли подкрепата ти?

— Аз… не взимам страна, Джейсън — отвърна тя нещастно. — Ако искаш да поговоря с Горди за теб, ще го направя с удоволствие, но не знам дали ще обърне внимание на препоръката ми.

— Само за това те моля. Просто му спомени за мен. Кажи му, че искам да се явя на интервюто.

— Ще го направя. Но Тревър се доближава повече до типа на Горди.

— По-агресивен е?

— Да. Това, което Горди нарича „месоядец“.

Някои хора използваха и по-неприятни епитети по негов адрес.

— И аз ям пържоли.

— Ще му поговоря за теб. Но няма да взимам страна. Оставам напълно неутрална.

На вратата й се почука. Джоан махна с ръка.

Вратата се отвори и висок готин тип с рошава кестенява коса и сънливи кафяви очи влезе вътре и й се усмихна широко с блестящите си зъби. Тревър Алард беше слаб и мускулест, арогантен и нагъл и все още приличаше на популярния спортист от „Сейнт Лорънс“, какъвто бе до неотдавна.

— Готова ли си за обяд, Джоан? — попита той. — Хей, Джейсън, здрасти. Не те видях.