![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
В момента мъжът сочеше телевизора, включен на Си Ен Ен. Карън се наведе над гишето, за да погледне монитора. На екрана се виждаше лицето на русокосо момиче, под което течеше надпис ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ и ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА: ОТКУП. Детето беше сладко. Карън отново погледна капитан Портър, очаквайки той да отпрати мъжа със съчувствено изражение и дежурното свиване на рамене, съпроводено с обяснение, че не е по силите му да направи нещо, защото е само обикновен служител. Карън обаче зяпна от изумление и напълно забрави за останалите пътници на опашката, когато капитан Портър пусна своето куфарче и прегърна човека, сякаш беше отдавна изгубеният му брат, след което взе чантата му и я занесе при Карън.
- Карън, чекирай багажа на полковника - кротко нареди той. - И смести другаде някой от първа класа.
Карън можеше да се закълне, че в очите на капитан Портър проблясваха сълзи.
Въпреки възраженията на майка си Грейси идваше да го посещава през няколко месеца, а през последните пет години прекарваше по един месец от лятната си ваканция при него. Ако не бяха гостуванията й, сутринта, в която Бен нямаше да отговори на Бъди, вече можеше да е настъпила. Той имаше нужда от нея и знаеше точно защо, тя също се нуждаеше от него, макар да не съзнаваше причините. Бен чувстваше, че Господ ги е свързал по начин, който той нито разбираше, нито се опитваше да разбере.
Бен вече седеше на задната седалка на жълто такси, което караше с повече от сто километра в час по северната магистрала на Далас. Зад волана седеше арабин с тюрбан, през прозорците се чуваше градският шум, а слепоочията му пулсираха болезнено. Бетонният свят отвън препускаше покрай него; стомахът му се преобръщаше при мисълта, че може никога повече да не види Грейси. Имаше чувството, че ще повърне фъстъците и кафето, които погълна в самолета, ако продължи да гледа четирите каубойски кукли на таблото, които поклащаха огромните си глави. Облегна глава назад и затвори очи, а мислите му се върнаха към последното гостуване на Грейси. Бяха седнали в люлеещите столове на верандата и наблюдаваха залеза, когато след известно мълчание тя изтърси:
- Мама казва, че си пияница.
- Права е - бе отвърнал той.
- Но ти не пиеш, докато съм тук.
- Докато си тук, не изпитвам нужда от алкохол.
- Защо?
- Не знам. Сигурно защото ме спохождат само приятни мисли.
- Значи решението е просто - трябва да съм тук през цялото време.
Той се беше усмихнал.
- Много мило от твоя страна да го предложиш...
- Не, Бен, аз наистина смятам така. Искам да живея при теб.
- Миличка, това не е място за момичета.
- Тогава ти ела да живееш с нас. Къщата е досгатъчно голяма.
- Там няма място за мен. Когато си живял в джунглата, не можеш да дишаш, ако стените са от бетон.
Грейси бе замълчала, преди да каже:
- Тя още те обича.
Когато Бен отвори насълзените си очи, таксито тъкмо спираше пред портала на БРАЙЪРУИК ФАРМС, СТРОГО ОХРАНЯВАН ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, както подсказваше и табелата ВЛИЗАНЕТО НА СЛУЧАЙНИ ПОСЕТИТЕЛИ ЗАБРАНЕНО. Бен си спомни за изтривалката пред родната му къща в Западен Тексас, на която пишеше: „Добре дошли на всички“.
След като провери самоличността на Бен, пазачът обясни пътя на шофьора и натисна копчето за отваряне на вратите. Сякаш влязоха в оазис насред пустиня от бетон: високи дъбове, засенчващи широкия път, обширни зелени морави, проблясващи изкуствени езерца, заобиколени от пешеходни пътечки. Великолепните къщи бяха скътани навътре в огромните парцели, къщи, които биха накарали всеки гост да зяпне от удивление, но Бен едва ги забелязваше. В ума му беше само Грейси.
Шофьорът на таксито включи радиото: „Снощи в шест и петнайсет полицията в Поуст Оук бе вдигната на крак. Тя разпространи описанието на жертвата и на заподозрения. Десетгодишната Грейси Ан Брайс е бяла, висока около метър и четирийсет и тежи трийсет и шест килограма. С къса руса коса и сини очи. Заподозреният е бял мъж на видима възраст между двайсет и трийсет години, около сто килограма, висок към метър и осемдесет, също русокос. За последно е видян с карирана риза и черна шапка. Полицията моли всеки гражданин, снимал мачовете в парка на Брайъруик Фармс, да й предостави филмите.“