Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Вярно е! — казаха тихо някои от присъстващите.
— Да — продължи Калиостро, — воалът, който забулва края на живота ни, е единственото реално благо, което Господ е дал на човека, докато е на земята.
— Както и да е, но ако от човек като вас чуя да ми казва „пазете се от такъв човек или от такова обстоятелство“, ще приема предупреждението благосклонно и ще благодаря за него.
Калиостро сведе глава с тъжна усмивка.
— Наистина, графе, предупредете ме и аз ще ви благодаря.
— Искате да кажа на вас това, което не пожелах да кажа на господин Дьо ла Перуз?
— Да, бих желал.
Калиостро направи жест, сякаш щеше да заговори, но се сепна, помълча и каза:
— О, не, господин графе, не!
— Умолявам ви.
Калиостро извърна глава.
— Никога!
— Внимавайте, ще ме направите още по-недоверчив — усмихна се графът.
— По-добре неверие, отколкото мъчително терзание.
— Господин Дьо Калиостро, забравяте нещо — важно каза графът.
— Какво точно? — почтително запита пророкът.
— Това, че ако за някои хора е уместно да не знаят съдбата си, то други трябва да знаят бъдещето си, понеже тяхната орис не засяга само тях лично, а се отнася до милиони хора.
— Тогава заповядайте ми. Нищо няма да направя без заповед — заяви Калиостро.
— Какво искате да кажете?
— Ваше величество да ми нареди и аз ще се подчиня — каза тихо Калиостро.
— Заповядвам ви да ми разкриете моята съдба, господин Дьо Калиостро — продължи шведският крал с изпълнено с вежливост величие.
В същото време, тъй като граф Дьо Хага, издавайки заповед, бе скъсал със своето инкогнито и се бе оставил да бъде третиран като крал, Дьо Ришельо се изправи и смирено каза:
— Сир, благодаря за честта, която кралят на Швеция оказва на моя дом, моля Ваше величество да заеме почетното място. От този момент то е само ваше.
— Да останем, нека да си останем по местата, маршале, и да не пропуснем нито дума от това, което Дьо Калиостро ще ми каже.
— Сир, на кралете не се говори истината.
— Хайде де, аз не се намирам в собственото си кралство. Заемете си мястото, господин херцог. Говорете, господин Дьо Калиостро, настоявам.
Калиостро насочи погледа си върху чашата: мехурчета като от шампанско се издигаха от дъното към повърхността, водата изглеждаше така, сякаш, привличана от волевия му поглед, се вълнуваше по негова заповед.
— Сир, кажете ми какво бихте искали да узнаете — попита Калиостро, — готов съм да ви отговарям.
— Кажете каква ще бъде смъртта ми. Какво ще я предизвика!
— Изстрел, сир.
Лицето на Густав засия.
— Ах, в битка ще умра значи, със смъртта на воин — каза той. — Благодаря, господин Дьо Калиостро, сто пъти благодаря. Предугаждам битки, а Густав Адолф и Карл XII ми показаха как умират кралете на Швеция.
Калиостро сведе глава, без да отговори. Граф Дьо Хага смръщи вежди и възкликна:
— Нима изстрелът няма да бъде изпратен в сражение?
— Не, сир.
— При метеж, така ли? Това също е възможно!
— Съвсем няма да бъде по време на размирици.
— Но къде ще се случи тогава?
— На бал, сир.
Кралят се замисли. Калиостро, който се бе изправил, седна и отпусна глава в ръце. Сякаш се отдалечи от света. Всички около пророка и обекта на прокобата пребледняха. Маркиз Дьо Кондорсе приближи до чашата е вода, в която ясновидецът бе прочел зловещото предзнаменование, хвана я за столчето, издигна я на нивото на очите си и внимателно разгледа блестящите й стени и тайнственото й съдържание.
Несъмнено той не можа да открие решение на проблема си, защото престана да наблюдава чашата, постави я отново на масата и сред общото изумление, последвало предсказанието на Калиостро, заговори:
— Е, добре! Аз също ще помоля нашия знаменит пророк да разпита и за мен магическото си огледало. За жалост аз не съм могъщ владетел, не се разпореждам и неизвестният ми живот съвсем не принадлежи на милиони хора.
— Господине — каза граф Дьо Хага, — вие заповядвате в името на науката и вашият живот принадлежи не само на един народ, а на човечеството.
— Благодаря, господин графе, но вашето мнение по този въпрос може би е съвсем различно от това на Дьо Калиостро.
Калиостро вдигна глава като боен кон, жилнат от шпори.
— Напротив, маркизе — каза той с обхващаща го нервна възбуда. — Напротив, вие сте могъщ господар в кралството на разума. Хайде, гледайте ме в лицето: вие също ли сериозно желаете да ви гадая?
— Сериозно, господин графе, кълна се в честта си! По-сериозно не може да бъде — отговори Кондорсе.
— И тъй, маркизе — заговори Калиостро с глух глас, спускайки клепачи върху втренчения си поглед, — вие ще умрете от отровата, която носите в пръстена си. Ще умрете…