Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— А аз ще ги потуша. Нали знаеш, имам известно влияние. Настанена съм непосредствено до теб. — Лейди Гертруд посочи към една врата в другия ъгъл на стаята. — Спалните ни са свързани. Освен това накарах Ремингтън да се премести. Чак до деня на сватбата, когато може да се нанесе в господарския апартамент, той е прокуден на горния етаж. Вземам задълженията си присърце. Добродетелта ти е гарантирана.
— Приятно ми е да узная, че ще спим една до друга. — Елинор казваше истината, защото не се съмняваше, че в противен случай мистър Найт щеше да осигури женитбата, като я компрометира във възможно най-физическия смисъл на думата. Въпреки елегантните си дрехи този мъж беше един първобитен звяр.
Лейди Гертруд се приведе напред и заговори тихо:
— Но трябва да те предупредя, скъпа, че Ремингтън си има скрити подбуди да желае този брак, и ти играеш много важна роля в бъдещите му планове.
— Вярвам, че си права. — Елинор настръхна, когато лейди Гертруд даде глас на собствените й подозрения.
— И ми се струва, че те далеч не са почтени — ведро добави старата дама.
Елинор би направила саркастичен коментар, ако лейди Гертруд не беше толкова обезоръжаващо искрена и сериозна.
— Ще внимавам — задоволи се да каже тя.
— Не се и съмнявам, Мадлин. Ти открай време си уравновесено и делово момиче — управляваш именията, възпираш баща си да се докара до амок, лесно ще ти е да проявиш здрав разум с мистър Найт. Убедена съм, че точно така ще постигнеш успех: Действай с твърда ръка и отстоявай своето.
— Това би значело да не се покажа никъде с него. — Защото въпреки годините далеч от Англия и силната прилика между братовчедките, някой сигурно щеше да познае Елинор и да я изобличи. Дори ако успееше да преплува тези опасни води, при появата на Мадлин мистър Найт щеше да стане за смях в очите на цялото общество. И тогава лошо им се пишеше на двете. Отмъщението на този мъж щеше да бъде страшно.
Лейди Гертруд се размърда на креслото.
— Не мисля, че тук имаш избор, мила. Той не се притеснява от разликата в произхода, твърде е самонадеян за това, но отказът ти ще го разяри. — Дамата помълча и добави язвително: — Не знам какво си си въобразявала: до дойдеш тук сама!
Елинор се надяваше — молеше се — лейди Гертруд да забележи, че са се разменили с Мадлин, но напразно. Очевидно трябваше да й каже истината. Сигурно препатилата леля Гертруд щеше да измисли нещо. Елинор пресекливо си пое дъх и смело изрече:
— Трябва да ти призная нещо.
— Недей! — Лейди Гертруд вдигна съсухрената си ръка.
— К-какво? — стреснато изпелтечи Елинор.
— Положих клетва да осведомявам мистър Найт за всичко, което кажеш. Навярно си съгласна, че това е нормално за една придружителка на млада жена.
— Щеше да е нормално, ако той ми беше настойник!
— Боя се, че мистър Найт ти е нещо повече от настойник, мила. Той е твоят годеник. Той те държи в ръцете си. Може да те контролира, може да те дисциплинира, може така да ти отреже издръжката, че да ходиш гладна по улиците, може да ти отнеме наследството. — Беше ясно, че лейди Гертруд си спомняше своята собствена женитба. И че няма желание да загуби мястото си на компаньонка.
Но освен това… тя знаеше. Чак сега Елинор прозря истината. Намръщената й физиономия, когато се видяха в дневната, прочувственият й отказ, размишленията й — всичко сочеше факта, че лелята е наясно с нейната самоличност!
И че не може — или не желае — да й помогне.
— Мистър Найт е мой работодател — любезно, но решително добави лейди Гертруд. — Дължа лоялност на човека, който ми плаща надниците. Бъди така добра: ако имаш тайни, дръж ги за себе си.
5
Трапезарията беше олицетворение на натруфеността: дълга полирана маса със сивозелена китайска солничка и помпозни картини по стените. Елинор веднага намрази тази кънтяща зала и тайно реши да се надсмее над позьорството на мистър Найт.
За нещастие вечерята се състоя в едно малко и уютно салонче. Кръглата маса беше идеална за трима души: интимността между сътрапезниците се запазваше, но всеки от тях разполагаше с достатъчно пространство пред себе си. Облицовката от полирано дърво отразяваше мекия блясък на свещите, тежките завеси ги пазеха добре от теченията, и най-важното: стаичката беше близо до кухнята и храната
Сребърните прибори звънтяха, мълчанието тегнеше и лейди Гертруд храбро опита да го разчупи.
— Какви са плановете ви за утре, мистър Найт?
— Утре ще отида в банката, за да свърша малко работа. — Той кимна на Елинор. — Приемете извиненията ми, но това е неизбежно, тъй като скоро пристигнах от Америка.