Какъв прекрасен ден

Лекарят се отправи към Вратата.

— И не смятате, че е необходим психотест? — настигна го гласът на майката.

— Не! — реагира той бурно. — В никакъв случай! На момчето му няма нищо, което да изисква такъв тест. Разбирате ли ме? Нищо!

Пръстите му се поколебаха на сантиметри от таблото с бутоните за набиране на координатите, а по лицето му премина тъмна сянка.

— Какво има, доктор Слоун? — запита госпожа Ханшоу.

Но той не я чу, защото си мислеше за Вратата, за психотеста, за непрестанно нарастващия и задушаващ хората наплив на машините. „Всеки един от нас носи по малко от характера на бунтаря“ — повтори той наум.

После го каза тихо и ръката му се отдръпна от таблото с бутоните, а краката му го понесоха в обратна на Вратата посока.

— Знаете ли, днес навън е чудесно. Мисля да се поразходя.