Метаморфозата

— Да. — рекох и погледите ни се срещнаха. — Бъдещето… — тя ме прекъсна.

— Обичаш ли ме?

— Да. — отвърнах аз.

— И аз също. — тя притвори очи. — Целуни ме. Нека бъде както преди.

— Ще бъде. — прошепнах тихо и устните ни се срещнаха.

Повече не видях Ник.

Но сякаш от онази нощ, в която всички уреди в границите на форта ни сочеха правилната посока и после онзи самотен спидер, очакваш двамата бегълци… Мисля, че той продължаваше да бъде с нас, макар и по един друг, негов си и доста специфичен начин. Може би неговият дух се беше съхранил.

Може би.

По някога Господ помагаше на изстрадалите си чада.

А Ник несъмнено беше едно от тях.