Извън закона

Но най-вече не можеше да си представи, че той е толкова мъжествен и в същото време тъй чувствителен, та бе доловил мълчаливия й копнеж по неизследваните каньони. Нито пък би трябвало да й прави впечатление изсечения му профил, високото чело и гъстата леко чуплива коса, необичайно дългите ресници, кристално ясните очи и чувствените устни.

Насоката на мислите й я накара да се почувства неудобно. Тя се извърна и отново погледна през прозореца, ала установи, че не може да се върне към продължителната тишина на предишните часове в пикапа, когато се бе опитала да изхвърли от съзнанието всичко друго, освен земята.

— Що се отнася до престижа или постоянното преподавателско място — продължи тя, загледана през прозореца, — не съм кандидат за никой университет, най-малко пък за източен. Толкова много обичам платото Колорадо, че не бих могла да живея никъде другаде. Заставам пред студентите, независимо дали са изпълнени с благоговение или враждебност, само защото преподавателската работа ми осигурява пари и време да изследвам културата на анасази на местата, където са живели древните, след което да изобразя с рисунки видяното и наученото.

— Художничка ли си?

Даяна поклати глава и късата й златисто кестенява коса проблесна, уловила слънчевите лъчи.

— В най-добрия случай съм илюстратор. Взимам снимките от мястото на разкопките, прочитам археологическите резюмета за обекта и разглеждам намерените артефакти. Добавям и собствените си знания за анасази и правя серия от скици на мястото както вероятно е изглеждало, когато е било населено.

— Струва ми се нещо повече от илюстриране.

— Уверявам те, не е изкуство. Майка ми е художничка, така че мога да правя разлика.

— Родителите ти в Колорадо ли живеят?

— Майка ми живее в Аризона.

При обичайни обстоятелства Тен би изоставил темата за родителите, още повече, че гласът на Даяна недвусмислено му бе подсказал нежеланието й да навлиза в подробности, ала любопитството му за Даяна Сакстън бе необичайно силно. Тя бе показала страст, съчетана с необичайна сдържаност. Не стеснителност, а сдържаност. Тен познаваше доста стеснителни каубои. Никой от тях не би бил в състояние да се изправи насред стая, пълна с хора, и да изрече една-единствена дума, какво остава да води цял курс на обучение.

Даяна не се стесняваше от хората. Тя се притесняваше от мъжете. Тен веднага бе разбрал, че мнението й за мъжката половина на човечеството не е особено високо. Ала все още не бе открил причината за това.

— А баща ти? — попита той.

— Какво за него?

Макар гласът й да не трепна, Тен долови как тялото й се скова.

— Къде живее той?

— Не зная.

— Заради него ли не харесваш мъжете?

— Честно казано, не е твоя работа.

— Напротив. Аз съм мъж.

— Господин Блекторн…

— Тен — прекъсна я той.

— … дали мразя или обичам мъжете не засяга нито теб, нито който и да било друг мъж.

— За другите мъже съм съгласен, но не и за мен.

— Защо?

— Аз съм мъжът, с когото ще прекараш сама следващите пет дни.