Очарователният призрак

Мейсън кимна с глава в знак на съгласие.

— Знам — каза Дела, — че твоите мисли изпреварват моите. Но позволи ми да те попитам, кога се досети за всичко това, което на мен едва след тази среща ми направи впечатление?

— В момента, в който ми връчиха чек за две хиляди и петстотин долара — отговори Мейсън.

— Значи — констатира Дела — аз отново съм закъсняла. Но все пак как стигна до този извод?

— Много просто. Всъщност Олга Джордън достатъчно ясно изрази тази мисъл: ако се съди по неприятностите, които Елеонор вече е имала — сегашното е просто една дреболия.

— И все пак — продължи да настоява Дела, — интересно би било да се поговори със Сюзън Гренджър и да се изясни каква е била нейната роля в тази история.

Дела Стрийт замълча, облегна се удобно на седалката и не каза нито дума повече, докато не стигнаха до дома й.

— А сега какво да правя с тези вещи? — попита тя, когато се качиха в апартамента и Пери Мейсън остави куфарите на пода.

— Първо трябва да проверим какво е тяхното съдържание — предложи Мейсън.

Дела натисна ключалката на единия от тях и отвори капака.

— Ах! — възкликна тя — Каква красота!

Вътре в куфара в специално направени отделения бяха наредени цели дузини кутийки и тубички с кремове и лосиони. Към вътрешната част на капака на куфара беше закрепено огледало с необичайна форма и пълен комплект маникюристки принадлежности. В средата имаше няколко чифта чорапи, бельо и нощница.

Дела Стрийт взе една от кутийките, отви капачката и машинално пъхна пръст в крема.

— Интересно — каза тя. — Такъв никога не съм виждала.

Дела явно беше възхитена от нещо, което Пери Мейсън така и не можеше да разбере, но той веднага реагира на нейното внезапно мълчание.

— Какво има? — с тревога попита той.

Дела гребна по-дълбоко в крема.

— Шефе, вътре кремът е твърд, като че ли има стъкло или…

Тя взе лист хартия, сложи върху него това, което беше загребала от кутийката и внимателно избърса крема около твърдото тяло.

— Гледай ти! — възкликна Мейсън.

Върху дланта на Дела Стрийт с всички цветове на дъгата блестеше голям брилянт.

— Може би има още?

Дела пъхна отново пръст в крема и отново извади твърдо тяло. Под слоя крем се оказа тъмнозелен изумруд. След това тя претърси още една кутийка, и още една, и още една… След двадесет минути Дела Стрийт се наслаждаваше на колекция от искрящи скъпоценности.

— Боже мили, та това е цяло състояние! Какво ще правим с него шефе?

— Първо ще ги преброим — предложи Мейсън.

— А после? — отново попита Дела.

— После — отговори Мейсън — ще ги сложим в сейф.

— Много интересно къде е този сейф?

— Ти ми зададе един наистина неотложен въпрос — каза Мейсън, като размишляваше.

— Може би в кантората?

Мейсън поклати глава отрицателно.

— А ако ги дадем на съхранение в банката?