Няма да ти се размине
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антонио Маринов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Няма да ти се размине». Краткое содержание книги:
— Ама чакай малко… — започна Хари.
— Остави ме да довърша — каза тя. — Така алибито ти ще бъде осигурено. Тогава ще се върнеш тук и ще се срещнеш с Бен. Вземи си стая в някой евтин хотел и излез на показ. Колкото повече хора те видят и те запомнят, толкова по-добре. Когато имаш случай, хвали се, че си бивш летец и че си търсиш работа във въздуха. Дръж се грубо — това е най-добрият начин да бъдеш запомнен. Влез в някое фотоателие и се снимай. Набий се в очите на фатографа. Откажи да платиш снимките. Направи сцена, така че той да те запомни и когато прочете описанието ти във вестниците, да даде на полицията копие от твоята снимка. Разбираш ли накъде бия? Ако полицията и обществеността търсят Хари Грийн, то те няма да търсят тебе.
Хари я зяпаше глупаво.
— Бре, не е за вярване! Ти ме смайваш, Глори! Та това е страхотно! Никога не бих се сетил! Сега няма начин да не се измъкна.
— Не говори така, моля те. Толкова е лесно да направиш грешка. Така поне ще имаш някакъв шанс.
— Разбира се, че ще успея. Сигурен съм. Идеята е страхотна. Но има нещо, с което не съм съгласен. Искам да се видя с Дилейни преди да отида в Ню Йорк. Ако той се откаже от играта, ще трябва да помисля за друг вариант и няма да има нужда да ходя до Ню Йорк.
— Трябва да се срещнеш с него като Хари Грийн — каза Глори с приглушен и напрегнат глас. — Въобще не бива да му позволяваш да разбере кой си. Аз познавам Бен. Може да ти изиграе двойна игра. Ако полицията помисли, че той се занимава с диамантите, и окаже натиск върху него, той ще те издаде. Не ти го познаваш, а аз! Вземеш ли си веднъж парите, Хари Грийн трябва да изчезне, така че нито Бен, нито полицията да могат някога да те издирят. Това е важно. Трябва да постъпиш така, както ти казвам.
Хари вдигна рамене.
— Какво пък!? Разумно е. Значи ще се запозная с Дилейни, когато се върна от Ню Йорк, но как ще стигна до там? Пеша ли? — ухили й се той. — Нека си говорим без заобикалки, бебчо. Твоето и моето пътуване до Ню Йорк, твоите пътувания до другите градове и моите хотелски сметки, докато започна работа, ще струват поне една хилядарка. Не бихме се справили с по-малко от един бон. Но той пък откъде ще се вземе?
Тя стана и отиде в спалнята. След няколко минути се върна с малка кожена кутийка за бижута, която постави върху масата. Отвори кутийката и извади малка диамантена брошка и златна гривна, украсена със сапфири. Хвърли ги в скута на Хари.
— Би трябвало да изкараме няколко хиляди от това — рече тя. — Пазех ги за черни дни.
Хари внимателно разгледа двете бижута, след което изпитателно се взря в Глори.
— Хубави са. Не искаш ли да ги запазиш? Май ще е жалко да бъдат продадени?!
— Не, не ги искам — произнесе сковано тя. — Какъв е смисълът да се пазят такива вещи? И кога ли въобще ще имам възможност да ги нося?
Той стана от стола си и се приближи до нея.
— Мъчно ти е да се разделиш с тях, нали? — попита и я прегърна. — Е, мангизите ни трябват сега, но ще ти купя нещо още по-хубаво, когато му дойде времето. Обещавам ти! Недей да мислиш, че не оценявам онова, което правиш за мене. То ме изпълва с любов и благодарност. Глори се облегна на него, мъчейки се да не заплаче.
— Помисли си само как ще се чувстваме в Лондон, Париж и Рим — продължи той, милвайки нейната копринено мека тъмна коса. — Представи си — ние двамата с всичките тези пари! После, когато се уморим да пътешестваме, ще се върнем тук. Аз ще стана съдружник в някоя фирма за аеротаксита и ще заживеем щастливо.
— Да — каза тя, притискайки се до него. — Бихме могли дори да се оженим.
Думите се отрониха преди да успее да ги спре. Тя изтръпна, ядосана на самата себе си и ужасена.
— Защо не?! — рече Хари. В този момент той изпитваше признателност към нея. Да се ожени не му се струваше чак толкова лоша идея. — Би ли искала това, Глори? Би ли искала да се омъжиш за мене?