Томек при изворите на Амазонка

— Вие решавате тези въпроси — каза Никсън. — Чувал съм нещичко за Варгас. Река Тамбо е далеч оттук. Диво и опасно е там. Няма много да постигнете със сила.

— Казват, че Варгас имал на разположение стотици хора — добави Уилсън.

— По дяволите, струва ли си да се поема такъв риск заради разобличаването на Алвареш? — попита Никсън.

— Не само случаят с Алвареш ме кара да отида при Варгас — отговори Смуга. — Неговите помагачи са отвлекли индианците ни. Ако успеем да откупим от робство поне част от тях, ще си спечелим още по-голямо доверие сред работниците. Играта си заслужава риска. Освен това смятам, че това е наш дълг. Работейки за нас, те са попаднали в робство, което за тях означава смърт.

— Сега разбирам защо хората се лепят за вас! Честен човек сте вие — каза Уилсън. — Ще ви придружа на тази експедиция… и можете да разчитате на мене.

— Не искам да се противопоставям на намеренията ви. Аргументите на господин Смуга са убедителни — призна Никсън. — Ще ви трябват пари. Аз нямам тук. Това ще отнеме известно време…

— Не можем да чакаме тук парите. Необходимо е да стигнем при Варгас колкото може по-скоро, ако искаме да спасим нашите индианци — поясни Смуга. — Според думите на Матеу племето яхуа, което е взело участие в нападението, живее някъде край Солимоеш31, значи, по пътя за Икитос32, откъдето по река Укаяли ще стигнем до река Тамбо. В Икитос без затруднения ще изтеглим от банката необходимата сума.

— Добре, ще ви дам чек — заяви Никсън. — Трябва да вземете и няколко души, в които да сте сигурни.

— Мислих вече за това, но не съм сигурен дали някой от нашите индианци ще се осмели да се впусне в чужди, отдалечени местности — отвърна Смуга. — Какво ще кажете, Уилсън?

— Доброто възнаграждение би могло да привлече неколцина смелчаци, но от тях няма да има голяма полза. Те не умеят да боравят с огнестрелно оръжие.

— Това е най-лесното, бързо ще се научат. Схватливи са в това отношение — отговори Смуга. — Кажете им, че търсим четирима доброволци и им обяснете за какво се касае.

— Добре, веднага ще се заема с това. Кога тръгваме?

— След два дни. Ще успеете ли да се приготвите?

— Ще успея!

— Тогава на работа!

Уилсън не срещна трудности при набирането на доброволци за експедицията. При вестта, че Смуга възнамерява да откупи от робство пленниците, пръв изяви готовност Хабоку — един мъж с голямо влияние. С постъпката си той насърчи другите. Хабоку беше ловец на ягуари, а те будеха всеобщ страх сред индианците субео. Вярваха, че ягуарът е опасен магьосник или пък негово куче. Затова малцината ловци на ягуари се радваха на голяма почит сред съплеменниците си. Като символ на достойнство и храброст Хабоку носеше огърлица от зъби на ягуар и бедрена препаска от кожа на броненосец.

По примера на смелия Хабоку още десетина души от племето субео изявиха желание да участвуват в експедицията. Уилсън избра тримата най-сръчни гребци, защото до селищата на войнствените индианци яхуа можеха да стигнат само по вода, а и по-нататък, от Икитос нагоре по Укаяли много рядко плаваха кораби към вътрешността на дивите области. Така че трябваше да се подготвят за самостоятелно плаване. Смуга въоръжи доброволците с пушки и само след няколкочасово обучение те вече можеха да си служат с огнестрелното оръжие.