Изборът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Дикова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
След страстта и нежната прегръдка на влюбени, Травис Сойър неочаквано разбира, че е отишъл твърде далеч в плана си за отмъщение. За негова огромна изненада Джулиана Грант е влязла под кожата му така, че връщане назад няма.
ТЯ ИМА ИЗБОР…
Без сама да разбере как, Джулиана, попада под кръстосания огън на мъж, твърдо решил да отмъсти! Но ако Травис си въобразява, че тя не може да влезе в играта му, много се лъже. Няма съмнение, че той я привлича, ала поне Джулиана ще го накара да си плати за всичко.
— Не съм. Също, както ти не си от мъжете, които могат да бъдат манипулирани чрез секс. — Тя лъчезарно се усмихна. — Следователно, няма и да си помисля да те задържа по този начин.
— Много разумно от твоя страна — промълви той.
— Като няма да си лягам с теб, мозъкът ти няма да страда от хормонални смущения — добави тя. — Така ще можеш по-трезво да мислиш за нашето бъдеще.
— Джулиана — каза Травис, доколкото можеше спокойно. — Миналата нощ установихме, че можем да се чувстваме много добре заедно в леглото. Нали помниш?
— Разбира се, че помня. Тогава какво?
— Тогава защо да се лишим от този елемент на връзката ни? — попита той любезно.
Пресегна се през масата и с голямата си длан покри дългите й, лакирани в бакърен цвят нокти.
— Много просто. На акта на преспиване с мъж гледам като на ангажимент. И като става дума за нашите отношения, аз няма отново да поема ангажимента си, докато ти не поемеш своя и това е окончателно. Нямам намерение два пъти да си чупя главата. Все още ли искаш да използваш гратисния си месец?
Той се загледа в нея в течение на дълъг напрегнат момент.
— По дяволите. Защо пък не? Може би така е по-добре. И без това тази връзка няма и най-малък шанс. Трябва да съм бил луд, като съм си мислил, че може и вълкът да е сит, и агнето цяло.
— За какво говориш? Какво агне?
— Нищо.
— Но, Травис…
Той се изправи на крака.
— По-добре да се връщам в офиса.
Джулиана тревожно вдигна поглед към него. Пресегна се, за да го хване за ръката.
— Травис, почакай. Не разбирам какво става. Искаш ли отново да ме видиш или не?
Той погали ръката й, която лежеше на неговата. На слънчевата светлина погледът му беше твърд като диамант.
— Да, Джулиана, искам отново да те виждам.
Тя се отпусна.
— Дори при тези условия? Не изглеждаш много възторжен от перспективата.
Той погледна надолу към бакърените нокти на ръката й. След това погледът му срещна нейния.
— Мисля, че знаеш по-добре от мен какво искам.
Джулиана прехапа долната си устна.
— От време на време греша, като всеки друг. Правя грешки. И друг път се е случвало.
— С годеника, който избягал с дребната блондинка преди няколко години?
— Както казах, не съм безгрешна. До миналата нощ бях много сигурна за теб и мен. Както сам отбеляза, нещата между нас паснаха и то не само в леглото. Но ако грешах, бих казала край още сега.
— Така ли?
Джулиана си пое дълбоко въздух.
— Май си много твърд човек.
— А ти си много непостоянна жена.
— Може би в последна сметка подобна комбинация не е толкова добра. Може би накрая онова, което ще постигнем, е взаимно да се надцакваме. Това не е достатъчно, Травис.
— Отказваш ли се, Джулиана?
Тя инстинктивно реагира.
— Не, давам ти месеца.
— Благодаря. — Травис се наведе, за да докосне устата й със своята. — Довечера ще те взема за вечеря. Шест часа, окей?
— Да. Добре.
Тя пак се усмихна и отблъсна мрачните мисли, които бяха пропълзели в главата й.
— Ще бъда готова. Какво ще кажеш за новия тайландски ресторант на „Палома Стрийт“.
— Дадено.
Излезе и се запъти към мястото, където беше паркирал жълтеникавокафявия буик и влезе в него.
Джулиана скочи на крака и избърза след него.
— Нали все още искаш да дойдеш с мен на рождения ден на братовчедка ми следващата събота? — попита тя развълнувано. — Ще се видим с много членове на семейството ми, включително с чичо Тони.
Травис вдигна поглед към нея през отворения прозорец, изражението му беше толкова учудващо, толкова неочаквано сурово, че Джулиана инстинктивно отстъпи крачка назад.
— Няма да го пропусна — каза Травис и завъртя ключа на стартера.
Джулиана неопределено се усмихна и махна, когато той потегли. Добре е да знаеш, че Травис е от този тъп мъже, които нямат нищо против да се замесят със семейството ти, си каза тя. И моментално се зачуди защо не се почувства особено успокоена от тази констатация.
Следващата събота Джулиана седеше на пасажерската седалка в пъргавото си червено като пожарна команда двуместно спортно купе и се наслаждаваше на омайния морски въздух, който идваше през вдигнатия гюрук. Травис беше на волана. Под неговото управление малката кола вземаше завоите и извивките по крайбрежния път леко и грациозно. Черният океан изпълваше хоризонта и се сливаше с нощта. Далеч долу под магистралата осветените от луната вълни се пенеха в скалите. Прекрасна южнокалифорнийска вечер, помисли си Джулиана, чувстваше се щастлива и доволна. Последните няколко дни минаха добре с Травис, макар че помежду им във въздуха се долавяха много неизвестности.