Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Кажи на твоя кочияш, че ако не ни намери на мястото, на което ще ни остави, да върви две преки по-надолу от градината и да чака до кръчмата, наречена „Ловджийски зъби“.
Линдууд кимна одобрително.
— Знам мястото, а и моят кочияш го знае. Още веднъж искам да ви кажа колко много ценя, че се присъединихте към нас тази вечер, Стоунвейл. Когато дамите вземат решение, няма мъж, който може да ги спре, нали?
— Остава да бъде проверено — отвърна Стоунвейл.
Анабела, облечена в стилна синя рокля за разходка, с подходящо синьо манто, се засмя:
— Ако мислите, че можете да спрете Виктория да прави това, което иска, то знайте, че има изненада за вас, милорд.
— Мис Хънтингтън често ли прибягва до тези трикове?
Анабела се засмя отново.
— Виктория не е глупава, уверявам ви. Това й е за първи път, но доста отдавна го е планирала.
— Изглежда, доста дълго време мис Хънтингтън е живяла неуправлявана от съпруг — заключи Лукас и погледна сърдито към Анабела, докато нейното кикотене не премина в открит смях. — Казах ли нещо смешно?
— Мис Хънтингтън възнамерява да върви до края на своя живот без такова управление — обясни Анабела.
— Разбирам, че се страхува, да не би да се омъжи заради своето богатство — каза внимателно Лукас. Той търсеше повече сведения, но не желаеше да задава много въпроси.
— Тя се страхува също и от брака — отговори Анабела, като престана да се смее. — Не е виждала нищо друго освен много тъжни примери на брачен живот в своето семейство и, разбира се, обстоятелството, че е непрекъснато преследвана толкова години заради своето богатство, я отклонява повече от всичко от семейния живот. Понякога се чудя не мисли ли тя погрешно. А какво е хубавото за жените в брака?
— Бела — прекъсна я рязко брат й, — не говори глупости и не си мисли да следваш мис Хънтингтън в своя живот. Мама ще изпадне в истерия. Ще бъда изцяло откровен — колкото и да е чаровна Виктория, ако нейната леля не бе толкова добра приятелка на мама, щях да си помисля дали да те пусна с нея. Помисли си само в какво положение съм тук, през нощта, единствено заради влиянието на тази жена върху теб. Колкото по-скоро се омъжиш, толкова по-добре. Благодаря на Бога, че Бартън е настоятелен.
Анабела се усмихна в тъмнината.
— Аз знам, че не можеш да се откажеш от отговорността да следиш отблизо моето поведение, но се страхувам, че трябва да задържиш ентусиазма си за по-дълго, Берти. Въз основа на моите впечатления реших да се откажа от предложението на лорд Бартън.
— Въз основа на твоите впечатления вероятно значи, че си обсъждала това с мис Хънтингтън — изрече мрачно Линдууд.
— Отменям разговора на тази тема — отвърна Анабела. — Тя бе достатъчно добра да ми даде своето мнение за това, какъв съпруг би бил лорд Бартън.
Интересът на Лукас се изостри от последната забележка на Анабела.
— Как е могла мис Хънтингтън да си създаде мнение за лорд Бартън?
— О, повярвайте ми, той я преследва твърде прилежно няколко месеца миналата година. През това време тя е имала възможност да научи доста работи за него.
— Така ли? — Лукас усети студенина в своите думи. — И какво точно е научила?
— Няколко малки неща, като например това, че явно е направил едно или две деца на своята любовница, че толкова си падал по чашката, че се налагало кочияшът му да го прибира вкъщи и че има страст да играе комар — отговори Анабела.
— Така значи — измърмори Лукас, — не можеш ли да изтърпиш няколко незначителни мъжки прегрешения?
— Наистина ли? — запита познат, но пресипнал женски глас откъм отворения прозорец на каретата. — Би ли могъл виконт Бартън да преглътне подобни дребни грехове на своята бъдеща съпруга?
Лукас извъртя рязко главата си към прозореца на каретата и дори усети, че само гласът на Виктория моментално възбуди желанието, което за първи път почувства в игралната зала на Атертънови. Той овладя раздразнението си и се приготви да поздрави своята „наследница“ с обичайните комплименти. Но вместо да види жена в елегантна вечерна рокля и боне, се вгледа във фигура, облечена от главата до петите в мъжки дрехи. Нейните очи срещнаха неговите през стъклото на прозореца и хвърлиха предизвикателството.
— Мили Боже — каза той през зъби, — това е лудост!
— Не, милорд, това е забавление.
Лукас се надигна, когато чу слизането на кочияша, и бързо отвори вратата на каретата, преди да е дошъл. Очакваше да види дама с вкус към нежните приключения, а не това отвратително създание.