В памет на Джон Ингърфилд и неговата жена Анна (Повест из живота на стария Лондон в две глави)
- Автор: Джеръм Джеръм К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В памет на Джон Ингърфилд и неговата жена Анна (Повест из живота на стария Лондон в две глави)». Краткое содержание книги:
Анна изчаква, докато той, разхождайки се назад и напред из стаята, свършва със своите тромави фрази и меко, без да обръща внимание на неговите уверения, казва:
— Ако вие не ми кажете, аз ще го узная от някого другиго и толкоз.
След което, улавяйки в него секундно колебание, поставя малката си длан върху грубата му лапа и с наглостта на горещо любеща жена изцежда от него всичко, което той е обещал да държи в тайна.
И все пак, той я спира, когато тя се готви да си тръгне.
— Не го тревожете сега — казва. — Той ще се развълнува. Почакайте до утре.
И ето, че в същото време, когато Джон брои безкрайните бъчвички с мас, Анна седи до леглото му и се грижи за своя последен „пациент“.
Нерядко в бълнуването си той я вика и тя хваща горещата му ръка и я държи в своите ръце, докато той не заспи.
Всяка сутрин пристига докторът, преглежда го, задава няколко въпроса и прави няколко обичайни наставления, но не казва нищо определено. Да се опитва да я мами е безполезно.
Бавно се влачат дните в полутъмната стая. Анна вижда как неговите слаби ръце изтъняват все повече и как хлътналите му очи се уголемяват; и все пак тя остава странно спокойна и като че удовлетворена от нещо.
Малко преди края настъпва миг, когато Джон се връща в съзнание.
Той я поглежда с благодарност и упрек.
— Анна, защо си тук? — пита тихо и с труд. — Нима не ти предадоха моята молба?
В отговор тя го гледа с бездънните си очи.
— А нима ти би заминал и би ме оставил да умирам тук? — го запитва тя със слаба усмивка.
Още по-ниско се навежда над него, така че меките й коси докосват лицето му.
— Нашите съдби бяха слети в едно, любими — шепне тя. — Аз не можех да живея без тебе, това е известно на бога. Ние винаги ще сме заедно.
Тя го целува, поставя главата му на гърдите си и го гали нежно, както се гали дете, и той я прегръща със слабите си ръце.
Скоро тя почва да чувства как тези ръце почват да изстиват и внимателно го отпуска в леглото, за последен път го поглежда в очите, а после закрива клепачите му.
Работниците искат разрешение да го погребат в близкото гробище, за да не се разделят никога с него; като получават съгласието на Анна, те всичко приготвят сами, за да бъде всичко направено от любящи ръце. Те го поставят до църковната врата, за да минават близо до него, влизайки и излизайки; и един от тях, изкусен каменоделец изработил надгробен камък.
Отгоре издълбал барелеф, изобразяващ добрия самарянин, който се е навел над страдащ брат, а отдолу надпис: „В памет на Джон Ингърфилд“.
Освен това, искал да изпише още и стих от Библията, но грубоватият доктор го възпрял:
— Оставете по-добре място за в случай, че се наложи да добавим още едно име.
И за късо време камъкът остава недовършен, докато след няколко седмици същата ръка не добавя: „и на жена му Анна“.