Любовна песен за утре

— Кога трябва да пристигнат?

— Обещаха ми до края на седмицата.

— А ти на това вярваш ли? — усмихна се Марк.

— В никакъв случай.

— Е, щом не мога да ти бъда от полза, ще те оставя да работиш.

— Радвам се, че се запознахме, госпожице Тревър — обърна се Грег към Ейми.

— Моля ви, наричайте ме Ейми.

Лицето му грейна в широка усмивка.

— Окей, Ейми.

Марк и Ейми излязоха в коридора.

— Сигурно ще се изненадаш, като ти кажа, че Грег е един от най-известните учени — изследователи в страната. Освен това е и сред най-дейните ергени в щата.

Ейми бе озадачена. „Нима Марк Стърлинг клюкарства за пикантните увлечения на Грег или просто ме предупреждава, че той ще се завърти около мен?“ И в двата случая звучеше странно от устата на човек като него.

— Грег ли ръководи екипа, който работи върху новото лекарство против артрит?

— Не, ръководител е Чарли Соупър. Грег работи в областта на антибиотиците.

— Защо се занимава точно с антибиотици? На пазара е пълно с тях, а според мен такъв солиден учен е по-целесъобразно да търси лек против рака или спина.

— Ако не създадем ново поколение антибиотици, ракът и спинът ще изглеждат като незначителни проблеми в недалечно бъдеще.

— Не те разбирам.

Марк не се изненада особено, че Ейми не е информирана за трескавата надпревара за създаването на нови антибиотици. Медиите все още не бяха надушили какво става.

— След като години наред лекарите лекомислено предписваха антибиотици, сега навсякъде се множат нови типове бактерии, които са устойчиви срещу тях. Ако не ги атакуваме ефикасно с нови синтетични антибиотици, медицината може да се върне в Средновековието. Едно порязване би могло да ти коства живота, а с трансплантацията на органи ще бъде свършено поради страх от инфекции.

Всичко това звучеше почти невероятно.

— Нямах представа, че… Напредвате ли в изследванията?

— Те са като всяко друго нещо. Можем да успеем днес, а може и след цели двайсет години. Понякога всичко е въпрос на щастлива случайност.

— Кога е открит последният антибиотик?

— През 1964-та година.

— Значи преди повече от четвърт век!

— Сега поне успяваме да запознаем лекарите с проблема и да ги убедим да бъдат по-внимателни с антибиотиците. Всичко това ще предотврати катастрофата и ще ни даде повече време за изследвания.

Когато стигнаха до дъното на коридора, Марк се пресегна и отвори вратата пред тях. Озоваха се в просторна и светла лаборатория, в която работеха десетина души в бели престилки.

Приятна жена с къса прошарена коса и дълбоки бръчки около очите вдигна глава от микроскопа и махна с ръка на Марк.

— Как е, красавецо? — усмихна се тя и слезе от високия стол.

— Как може да е, след като съм при теб в тази кула от слонова кост?

Жената прегърна Марк, а после изпитателно огледа Ейми.

— Значи ти си асистентката, за която дочух. Здрасти. Аз съм Вера — протегна й ръка тя.

— Ейми Тревър.

— Имам странното чувство, че те познавам, а съм сигурна, че никога не сме се срещали. Може би ми приличаш на някоя моя позната.