Есе за Гюстав Флобер

Ана-Мария се раздвижва и прегръща Дон Жуан. Ръцете й са поставени на шията му, но вдървените им пръсти не могат да я обгърнат; като се навежда над нея, един кичур от косата на Дон Жуан се заплита в копчето на блузата й.

Нощта е оживена, овчарски огньове в планината. И там говорят за любов. Любовта само ги интересува. Не познаваш простите радости. Развиделява се.

Порив за живот у Ана-Мария по време на жътва. Неделни утрини през празнични дни в църквата. — Изповедниците я измъчват. Много обичах изповедалнята. Приближаваше се до нея с чувство на сладострастна боязън, защото щеше да разтвори сърцето си. Тайнственост, сянка. Но тя нямаше грехове за изповядване, а би искала да има. Казват, че имало жени с пламенен живот — щастлив.

Един ден бе дошла в църквата да постави цветя (органистът свиреше съвсем сам) и припадна, съзерцавайки осветен от слънцето стъклопис.

Често изпитва желание да се причести. Исус да проникне в тялото й, Бог да бъде в нея! — При всяко ново причастие й се струва, че ще утоли жаждата си. — Все повече се отдаваше на богоугодни дела, на пост, молитва и т.н. — Чувственост в поста. — Да усетиш стомаха си раздиран, да ти се мае главата. — Страхува се, изучава се, като сама се плаши и т.н. — Умъртвяване на плътта. — Много обичаше хубавите миризми. — Мирише отвратителни неща. — Наслада от лошите миризми. — Срамува се от Дон Жуан, който е във възторг. — Ана-Мария е учудена от желанието му. — Какво става? Как така и аз желая и тя желае това, което не познава? Сладострастието цяла я е обзело (както отвращението — Дон Жуан). — Канех се да разправям какво става по света. — Говори ми! Говори ми!