Преди да те срещна

Раф й разказваше прекрасни истории и я уверяваше, че един ден ще стане невероятно красива млада дама. Казваше, че очите й приличат на сиви буреносни облаци и че Бог им е дал точно този цвят, защото най-добре подхожда на огнената й коса. Преди да срещне Рафаел, Шеридан не се интересуваше от външния си вид, но сега се надяваше той да излезе прав, както и да остане достатъчно дълго с тях, за да стане свидетел на положителната промяна в малката си приятелка.

За разлика от повечето скитници, които се присъединяваха към тях по време на пътуванията, Раф винаги имаше достатъчно пари. Нямаше конкретна цел и му беше все едно къде ще отиде. Играеше хазарт много по-често от баща й и пръскаше спечеленото с широка ръка.

Един ден, когато спряха фургона в покрайнините на Савана, щата Джорджия, младежът изчезна за четири дни и нощи. Появи се на петия ден, а от него се носеше дъх на парфюм и уиски. Шеридан заключи, че е бил при някоя „блудница“ — беше чула тази дума от един разговор между няколко омъжени жени, пътуващи с караваната си към Мисури. Въпреки че не знаеше какво точно представляват блудниците, беше останала с впечатление, че те са пропаднали жени, притежаващи някаква дяволска сила, с помощта на която „отклоняват почтените мъже от правия път“.

Та когато Раф се върна същия този ден, брадясал, а от него се излъчваше миризма на блудници, Шеридан прекара доста време в молитви за спасението на душата му, като едва се сдържаше да не заплаче от ужас. Скоро обаче страхът й прерасна в ревност, примесена с гняв. Той се опита да подобри настроението й, но Шери не се поддаде на ласкателствата му. Младежът сви рамене и се оттегли, давайки вид, че повече не го с грижа за нея, но на следващата вечер се появи с дяволита усмивка на красивото си лице и с китара в ръка. Престори се, че не забелязва Шеридан, настани се до огъня и засвири.

Шери беше чувала и други мъже да свирят на китара, но никой от тях не беше толкова добър като Раф. Струните трептяха под пръстите му и звуците караха сърцето й да бие по-силно. Внезапно темпото се смени, мелодията стана невероятно тъжна. Китарата сякаш плачеше. Третата мелодия беше лека и закачлива. Раф погледна към Шеридан, намигна й и започна да пее така, сякаш сам беше измислил текста специално за малката си приятелка. В песента се разказваше за един глупав мъж, който не ценял онова, което имал, нито жената, която го обичала, до мига, в който не загубил всичко. Преди Шери да се съвземе от вълнението при това изпълнение, Раф вече беше започнал друга песен, която момичето знаеше.

— Попей с мен, querida — мило каза той. Пеенето беше любимо занимание на всички скитници и особено на групата на Бромлейт, но тази нощ Шеридан почувства, че я обзема непознат до момента свян. Тя затвори очи и се опита да се съсредоточи върху музиката.

Когато песента свърши, се чуха бурни аплодисменти. Шери отвори очи и видя няколко непознати, дошли, привлечени от звънкия й глас.