Господарят на рая
- Автор: О’Нийл Катрин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на рая». Краткое содержание книги:
В същия миг той я забеляза и изврещя умолително:
— Котката, Габи. Те мъчеха котката на Хали.
Един от бабаитите издигна къдрава рижа котка над главата си и попита:
— За тая ли приказваш, дребен? Толко’ сладко създание, ще ли ти се да си го хапнеш за вечеря? Мно’ о ме кефи тоя мъник. А още по ш’ме кефи с подпалена козинка.
Замахвайки с котката към бумтящия огън, той се изкикоти щастливо, когато един от другарите му изви повторно ръката на Кълън и го накара отново да пищи от болка. Габриела пристъпи към главореза, който държеше съскащото и плюещо животно, изтръгна го от ръцете му с рязко движение и така изненада бандита, че не му остави време да реагира. Котката изфуча, явно наранена.
— К’во пък, момчета — философски въздъхна бабаитът. — Ще мъчим вместо нея тоя женчо.
Той тръгна към Кълън, а останалите го издърпаха да се изправи. Един от тях сграбчи косата му и издърпа главата му назад, докато друг от бандата забиваше юмрука си в стомаха му.
Като остави внимателно котката на земята, Габриела тръгна към тях.
— Колко пъти съм ти казвала — обърна се тя към брат си, — че ако искаш да се оправиш в тоя свят, трябва да се научиш да излизаш наглава с разбойници като тези тук.
Вратата се отвори наново и в помещението влезе някакъв мъж, приведен под тежестта на ведро стопен катран.
— Ето ви го катрана, момчета. Хайде да свършваме с тая работа.
Ведрото беше донесено по-близо и острата воня на катран изпълни стаята. Габриела усети в себе си първата тръпка на гняв към мъчителите на брат си, а не към него, и измъкна шпагата си.
— К’во ще кажете за т’ва, момчета? — засмя се главатарят. — Курвата си мисли, че мо’е да спаси братлето си. Откъде се довлече, кукло? — прибави той, оглеждайки облеклото й. — Тоя костюм от някой махараджа ли го взе?
Приятелите му се изкикотиха като хора, намислили нещо недобро. Габриела замахна няколко пъти, за да ги накара да се отдръпнат и опря острието до врата на новодошлия, тъй като той загреба катран от ведрото си. Това беше Уили Уилкинс, най-злият от бандата.
— Страхувам се, че трябва да те помоля да престанеш — каза му тя със съжаление. Уили сякаш се стресна от думите й. За момент замръзна на мястото си, а катранът се застича от пръчката на пода. Изведнъж един от другарите му извика:
— Горе главата, Уилкс!
После издърпа една от висящите на ръждясали куки по стените шпаги и я завъртя над главите на останалите, така че тя заблестя като светкавица. Метна я и мургавата лапа на докера пусна пръчката и се вдигна, за да хване ефеса на прелитащата над главата му сабя.
— Прощавай, маце — ухили й се той. — Май че все пак ш’ се заемем с твоя лигльо там.
— За мен е удоволствие да ви разочаровам.
Габриела зае отбранителна позиция, тялото й започна да се накланя наляво-надясно, стъпалата й застанаха под прав ъгъл, а дясната й ръка се вдигна за атака.
— Кво ста’а тука, по дяволите? — изфуча противникът й. — Така ли се държи оръжие, скъпа?
Тя не се изненада от скептицизма му. Беше изучила италианската фехтоваческа техника, твърде непозната в Англия в сравнение с френската. Стойката настрани към противника намаляваше пространството между нея и него, макар и да изискваше по-голяма бързина и ловкост. Но нека си мисли каквото иска. Тя просто го поздрави с усмивка.
Уили нападна пръв. Тя го парира с лекота, играейки си със шпагата му, за да изпита силата на духа му. Когато нанесе ответен удар, той се изхили:
— Глейте стария си другар, момчета! Глейте как кръстосва шпага с едно моме!
Преди да успее да се доизкаже, Габриела се хвърли рязко напред и изби сабята от ръката му. Отворил уста, той проследи полета на оръжието във въздуха, докато то падна в обутите в ботуши крака на един от другарите му. Тя не губи време. Докато мъжете я зяпаха невярващо, тя профуча напред, замахна към тези, които държаха Кълън прикован към масата, и се усмихна ехидно, когато те отскочиха. Кълън прибяга до ъгъла, за да успокои закръглената Хали, която мърмореше нещо над наранената си котка.
Мъжът, в чиито крака бе паднала шпагата, я вдигна и се хвърли напред.
— Ще правиш на идиот нашия човек, а? — викна той, а русият му мустак се разтрепера. Габриела отскочи ловко, а шпагата й засвистя пред нея, предугаждайки всяко движение на противника. Тя чуваше как червенокоската ридае в ъгъла и как Кълън се старае да я успокои. Кръчмарката хулеше безсилието му, но той не направи и опит да влезе в битката. Габриела командваше положението, както я бяха учили, концентрирайки се върху бързите, резки удари на шпагата на младежа.