Разпръснати слънца
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разпръснати слънца». Краткое содержание книги:
Осира’х реши, че не може да се доверява на никого.
Преди инструкторът да приключи с вдъхновяващата си реч, в стаята влезе губернатор Удру’х. Плъзна видимо тревожен поглед по лицата на петимата братя и сестри на Осира’х, после се втренчи в нея. В очите му блещукаше нещо… може би сълзи, а може би фанатична, изпълнена с надежда гордост. От нея.
— Току-що получих съобщение от Призматичния палат — каза той. — Хидрогите са разрушили нашата миньорска колония Хрел-оро и Слънчевият флот не е могъл да ги спре. — Осира’х долавяше възбудата му. От него, като от разгарящ се огън, бликаха необуздани чувства.
Тя не отговори. Удру’х бе толкова внимателен с нея, винаги готов да й помогне. Бе го обичала и уважавала… но сега сякаш го виждаше през два чифта очи. С една част от ума си мислеше за това как я бе взел под закрилата си, бе я настанил в централния комплекс на разплодителния лагер, откъдето се виждаха като на длан всички бараки. И въпреки че Удру’х не бе от онези, които лесно сипят похвали и комплименти, тя знаеше, че е специална за него.
Но не биваше да забравя скритата страна на губернатора — хладната и пресметлива бруталност, която бе изпитала майка й. Той бе подложил Нира на пълна изолация, беше я лишил от досег със слънчевата светлина, без да го е грижа за пораженията, които ще нанесе на ума й това, стига тялото й да може да изпълнява оплодителните си функции. Беше я изнасилил на едно от леглата в бараката. И нито веднъж не я бе погледнал с гняв или отвращение — а само с хладно, практично безпристрастие.
В по-дълбоки и много по-приятни спомени тя бе узнала как Джора’х — нейният баща — бе обичал майка й и се бе грижил за нея. Но за Удру’х Нира неизменно бе оставала вместилище и инкубатор за неговото семе, инструмент, с който да свърши неприятна, но необходима работа.
Когато тези спомени се пробуждаха в ума й, тя не можеше да го погледне.
Удру’х продължаваше да обяснява:
— Вече няколко години кликиските роботи не успяват да държат хидрогите настрана от илдирийските светове. Ето, че сега вече се отказаха окончателно от това свое задължение. — Той постави бащинска ръка на рамото й и тя се помъчи да не трепне. — Осира’х, в този момент ти си ни нужна повече от всякога. Хидрогите както винаги отказват да общуват с нас. Не отговарят на отправените от нас молби. Нужна си ни, за да се свържем с тях и да ги убедим да разговарят с мага-император, преди да са ни унищожили.
Тя кимна замислено и каза:
— Това е целта, за която съм била родена.
Но губернаторът Удру’х носеше още по-странни новини.
— Макар да изглежда невероятно, моят брат Руса’х е вдигнал на Хирилка бунт. Много илдирийци се оплакват от странното поведение на мага-император и от това, че непрестанно нарушава установените традиции, но изглежда, че нещата са отишли още по-далеч. Престолонаследникът Тор’х се е присъединил към Руса’х и двамата са убили бъдещия губернатор на Хирилка.
Осира’х вече бе доловила растящата неразгадаема буря в духовната мрежа на тизма, подобно на телепатична черна дупка, всмукваща илдирийската душа. Безредието се пораждаше някъде в околностите на Хоризонтния куп… Хирилка. Сега вече всичко си идваше на мястото. Заради действията на Руса’х, част от взаимосвързаното илдирийско съзнание се бе превърнала в неотзивчив некротичен тумор.
Душевният инструктор не беше в състояние да овладее изненадата си.
— Илдирийци да убиват илдирийци!
Удру’х не сваляше поглед от специалната си ученичка.
— Магът-император лиши Тор’х от поста му, а адар Зан’нх се е отправил натам начело на манипула бойни лайнери. — Той направи опит да се овладее. — Илдирийската империя има много и неочаквани врагове. Трябва да използваме всяко оръжие, с което разполагаме. Ето защо, Осира’х, магът-император ми нареди да те откарам на Миджистра колкото се може по-скоро.
Осира’х пристъпи встрани от останалите деца, в очакване да бъде отведена. Открай време знаеше, че този момент ще настъпи. Удру’х я погледна, изпълнен с гордост.
— Обещах на Джора’х, че няма да го разочароваш — а сега ти не разочароваш мен.