Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита подозрително Сюзън.
— За да ми намерят подходяща принцеса за съпруга, разбира се. — Никоу най-безцеремонно отхапа парче от тортата си.
— За какво говорите? — извика Едуард. Той стовари юмрук на масата до празната си чиния. Един огромен диамант проблясваше на безименния му пръст.
— Това не е добра идея, Никоу — намеси се Руди. В малките му бледи очички се четеше тревога.
Сюзън се надигна наполовина от стола си. Сивата й рокля се отвори леко при деколтето, за да открие голяма част от бюста й.
— Как можахте?
Шарлот се начумери.
— Руди е прав, Никоу. Знаете, че на поданиците ви това няма да хареса.
— Не мога да управлявам държавата, като се проявявам като пълен глупак.
Пейдж се зачуди какво ли имаше предвид.
Сякаш бе изказала въпроса си на глас и Руди я погледна, въпреки че той изглеждаше неспособен да я погледне право в очите.
— Госпожице Конър, вие навярно не знаете легендите за Даргентия.
— Не — отвърна Пейдж, — макар че се надявам да ги чуя.
— Руди е нашият специалист по градоустройството — гордо каза майка му.
Руди продължи:
— През цялото време, докато Даргентия бе част от Франция, народът ни се придържаше към старите си легенди. Може би тази, на която най-много се вярва, гласи, че за да се възстанови напълно независимостта на държавата, трябва да бъдат открити диамантите от короната, известни като Легендарните (Ees Fabuleux). И тогава кралят трябва да се ожени за обикновена жена.
— Не принцеса — подчерта Сюзън. Въпреки семейната им връзка с принца, Пейдж предположи, че Сюзън трябваше да е достатъчно далечна роднина, за да се счита за обикновена жена. Иначе не би поддържала толкова ревностно легендата.
— Една булка с кралско потекло ще доведе със себе си много туристи — каза Никоу, — да не говорим за финансовата помощ, която бихме получили. Вече възвърнах суверенитета на Даргентия и без да съм открил Les Fabuleux. Не мога да управлявам тази държава, като се ръководя от възгледите на собствените ми наивни поданици. Ще се оженя, за когото трябва. Не е ли това някаква ирония на съдбата? Години наред пренебрегвам всяка жена, която ме преследва заради титлата ми, а сега ще направя същото с някоя нещастна принцеса.
Пейдж дори не подозираше, че бе реагирала, докато Никоу не се обърна към нея и каза:
— Изглеждате шокирана, госпожице Конър. Нима звуча коравосърдечно?
Тя вдигна ръка, за да протестира, но той продължи с тон, който не търпеше възражения.
— Добрият монарх пренебрегва собствените си желания в името на своите поданици — даже когато трябва да се ожени заради тяхното благоденствие, без да получи благословията им. А аз възнамерявам да играя ролята на проклетия добър монарх.
— Сигурна съм, че ще бъдете такъв — промърмори тя. Но със сигурност не и щастлив монарх, помисли си. Стори й се, че зад суровата решителност в тъмните му очи бе доловила сянка от тъга.
— Добре — каза Шарлот, като попи подутата си уста със салфетка, — щом така сте решили, бих желала да ви помогна със списъка на гостите, Никоу. Макар че, предполагам, Алфред скоро ще се върне и ще се заеме с това.
— Всеки ден го очаквам — кимна Никоу.
Като недоумяваше кой бе Алфред, Пейдж попита:
— Името на диамантите означава ли, че те са необикновени или са само измислица?
— По-скоро първото — отвърна меко Руди. — А някои хора вярват и в последното.
Като се замисли за момент, Пейдж се умълча, въпреки че вътрешно усети напрежение. Само две седмици, за да разкрие достатъчно от историята на страната, че да напише една блестяща брошура? Все още не предполагаше колко важна можеше да се окаже тази задача. Но за Никоу, който прахосваше толкова време и пари, за да привлече от чужбина историк, явно работата щеше да бъде от изключително значение.
И колко смешно от нейна страна бе и за миг да се учуди, че принц Никълас от Даргентия бе готов да избере своята булка. Разбира се, че той заслужаваше някоя с кралско потекло, без значение какво гласеше легендата.
Отвътре я загриза безпокойство. Не можеше ли Милисънт да…? Сигурно не.
Тъй като Шарлот настояваше, Никоу ги запозна с някои подробности, които вече бе уточнил.
— Балът ще се състои след пет седмици, тук, в замъка. Всеки в Даргентия ще бъде поканен. Въпреки това повечето ще бъдат наети като слуги, защото ще поканим и представители на кралските фамилии в цял свят. Туристите ще бъдат добре дошли, разбира се.
— Разбира се — каза раздразнен Едуард. — Но може би кралските особи ще запълнят хотелите.
— Ще им намерим подходящи жилища някъде другаде — отвърна Никоу. — Тук, в замъка, например.
Пейдж се учуди защо Едуард смръщи прошарените си вежди.