Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)». Краткое содержание книги:
Оглеждаш внимателно мравуняка. Не, да се мине май е напълно невъзможно — дори покрай стените купчината е висока около метър. Докато прегазиш оттатък, половината мравуняк вече ще е на гърба ти. А при тия размери… Не, по-добре се върни на 90 и направи нов избор.
56
Ивицата скала между стената и езерото отначало се стеснява до такава степен, че се налага да прилепиш гърди към скалата и да вървиш с рамото напред. След това пътеката внезапно се разширява, и ти попадаш в ново разклонение на пещерата.
Мястото е равно, но не много широко. Краткият му обход (за да светнеш навсякъде) ти разкрива удивителни сталактити и сталагмити, но никъде не забелязваш надежда за изход. Отсрещната стена е надвиснала над езерните води, по-нататък е невъзможно да се мине. Налага се да тръгнеш обратно към площадката при улея на 204 и да потърсиш изхода в друга посока.
57
Изведнъж сякаш пипала на октопод се издигат от водата и замахват към теб. Изненадата е пълна — дори не успяваш да помръднеш. За щастие, мерникът им е неточен и те шибват по краката на паяка.
Отдъхваш си, но бързо разбираш, че облекчението ти е преждевременно. Пипалата здраво са се вкопчили в паешките крака и ги дърпат с огромна сила. Паякът се накланя застрашително. Вдигаш веслото и започваш с всичка сила да млатиш по този нов ужас.
Посочи едно число от таблицата. Ако е от 1 до 4, мини на 211.
Ако е 5 или по-голямо, попадаш на 186.
58
Изчакваш скорпионът да приближи и с всичка сила замахваш с копието. Но реакциите на гигантското членестоного са по-бързи от твоите — доловило движението, то замахва насреща ти. Здравата хитинова щипка среща копието във въздуха, стоварва го върху земята и го строшава.
Положението става отчаяно!
Мини на 22.
59
Бандитът е само на две крачки от калуната. Засилваш се, скачаш и блъскаш с крака ствола на дървото, точно под короната от бодливи клони.
Чул пукота на ствола, бандитът се обръща и вдига оръжието. Но в същия момент клоните връхлитат отгоре и го оплитат в иглите си. Той опитва да се издърпа, но само се омотава все повече и повече. Преди да преброиш до пет, врагът вече не може да мръдне и пръст. Изпуснатият автомат се е заплел в клоните до него.
Приближаваш и под поток цветисти ругатни се опитваш внимателно да изтръгнеш автомата от бодлите. Но единственият резултат е, че и твоята ръка се заплита — в продължение на петнайсет минути се налага да режеш клони и да измъкваш забити в китката ти тръни. Общо взето, неприятно занимание, при което губиш 2 жизнени точки.
Явно не ти върви — и този път не успя да се сдобиеш с оръжие. Мини на 181.
60
Връщаш се на разклонението, обръщаш гръб на входа и обмисляш предстоящия път. Надясно вече знаеш какво има — скорпион, който едва ли ще се задържи още дълго пред пламъците. Тогава накъде?
Наляво — 171.
Напред — 235.
61
Този коридор изглежда непокътнат от времето. Пред теб се открива чупка наляво под прав ъгъл. Иззад ъгъла се подават краката на скелет.
Приближаваш бавно и предпазливо. След чупката коридорът образува ниша, завършваща с плътна стена. Скелетът лежи в нишата, прострял ръце към непреодолимата преграда. Костите му са покрити с изтлели остатъци от облекло. Край мумифицираните пръсти се търкаля счупен нож.
Какво ли толкова е търсил нещастникът зад тази стена? Ножът му е нащърбен, изтъпен и поломен в отчаяни усилия да разкърти камъка — на височина около две педи виждаш пукнатина, чиито краища са леко разширени от ударите на острието. Безнадеждна задача!
Струва ти се, че усещаш откъм пукнатината лек ветрец. Доближаваш я. Преградата наистина не е плътна — от другата страна полъхва струя студен въздух. Носът те засърбява и ти внезапно кихваш.
Не биваше да го правиш! Зад теб от тавана на прохода се стоварва каменна стена, преграждайки обратния път. Сега сте сами в тясната килия — ти и скелетът.
Премини на 8.
62
Това място е странно. Вървиш, а не можеш да разбереш колко път си изминал, може би защото тунелът е абсолютно прав и стените са съвсем еднакви. Изведнъж буквално от въздуха пред теб се материализира преграда. Полупрозрачна — през нея се вижда продължението на коридора — но и твърда като камък.
Отстъпваш крачка назад и се вглеждаш. На гладката повърхност матово просветва квадрат, изпъстрен със знаци. Празен е само единият му ъгъл.