Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Когато се отправи към масата, където лежеше мечът му, Ничи му препречи пътя.
— Знам, че ти е трудно, Ричард, но наистина трябва да загърбиш тази работа със съня си. Нямаме време за това. Трябва да поговорим. Ако си получил писмото ми, значи поне си разбрал, че не можеш…
— Трябва да го направя, Ничи — прекъсна я той. — Постави ръка на рамото и и заговори възможно най-кротко, като се има предвид, че нямаше и секунда време за губене. По тона му обаче ясно личеше, че не смята да дискутира повече този въпрос. — Ако дойдеш с нас, можем да поговорим и по-късно, когато времето няма да е от толкова съществена важност за онова, което трябва да свърша. Точно в момента обаче наистина нямам нито секундичка — не само аз, но и Калан. Ричард я отмести внимателно от пътя си и продължи към масата.
Щом вдигна меча си, в главата му изникна въпрос — защо, когато чу вълчия вой и се събуди, си помисли, че мечът му е на земята до него. Може би си е спомнил част от някакъв сън. Тъй като нямаше търпение да върви, загърби тази мисъл.
Провря главата си през древния боен ремък за оръжия и с отработено движение закачи ножницата на левия си хълбок, като педантично се увери, че е добре захванат. С два пръста повдигна меча за ефеса, за да е сигурен, че се движи свободно в калъфа си, а и за да чуе познатия звън на острието. Не помнеше в подробности какво се бе случило по време на битката, както не помнеше и да се е отделял от меча си.
Лъскавата стомана проблясваше под слой засъхнала кръв.
В главата му нахлуха откъслечни спомени за битката. Бе се разразила светкавично и неочаквано, ала след като той, обзет от гняв, извади меча си, вече нямаше никакво значение, че не е бил подготвен. Все пак беше от значение фактът, че врагът имаше многократно числено превъзходство. Ричард прекрасно разбираше, че Ничи с право му напомни, че не е непобедим.
Скоро след като в живота на Ричард се появи Калан, Зед, в качеството му на Пръв магьосник, провъзгласи внука си за Търсач и му даде меча. Ричард намрази оръжието, защото остана с погрешна представа за онова, което той символизираше. Зед му обясни, че Мечът на истината — така се казваше оръжието — е само инструмент и че са важни единствено намеренията на човека, който си служи с него. Това обяснение важеше за Меча на истината повече, отколкото за което и да било друго оръжие.
Сега мечът бе свързан с Ричард, откликваше на неговите пориви и действаше според волята му. В началото намерението и желанието на Ричард бе да защитава хората, които обича. Той осъзна, че за тази цел е нужно да спомогне за създаването на един свят, в който всички да живеят мирно и спокойно.
Именно благодарение на това свое прозрение той осъзна важността, която имаше мечът за него.
Стоманата изсъска и той пусна оръжието обратно в калъфа.
Сега трябваше да намери Калан. Ако мечът можеше да му помогне да осъществи това си намерение, той не би се поколебал да го използва.
Вдигна раницата си и я завъртя, за да я метне на гръб, като в същото време огледа щателно почти празната стая, за да се убеди, че не си е забравил нещо. На пода до огнището видя сушено месо и сухари. До тях имаше и други хранителни продукти, както и грубоватите дървени паници — неговата и на Кара. В едната имаше остатъци от бульон, в другата — малко каша.
— Кара, прибери всичко за ядене, което може да се носи — заръча и той, докато взимаше три мяха за вода и ги закачаше на ремъка си — Не забравяй паниците.
Морещицата кимна. Разбрала, че господарят и няма намерение да се разделя с нея, тя пристъпи методично към събирането на багажа си.
Ничи го дръпна за ръкава.
— Наистина трябва да поговорим, Ричард, повярвай ми, важно е.
— Тогава направи, каквото ти казах. Събери си нещата и ела с нас. — Грабна лъка си и колчана със стрелите. — Стига да не ме бавиш, можеш да говориш колкото си щеш.
Най-сетне Ничи се предаде, кимна и се завтече към задната стаичка да си вземе багажа. Ричард не само нямаше нищо против нейната компания, но и беше убеден, че тя може да му помогне. Дарбата и можеше да е от полза при спасяването на Калан. Всъщност той реши да търси Ничи именно поради тази причина, когато се събуди след нападението и установи, че Калан я няма.
Покри се с наметалото си, сложи си качулката и застана пред вратата. Кара вдигна глава от огнището, където трескаво продължаваше да събира нещата си, и с едно кимване му показа, че го следва. В задната стаичка Ничи също бързаше, за да не изостане много.
Обладан от трескавата необходимост да намери Калан, Ричард започваше да си въобразява какво ли не. Представяше си я ранена, страдаща. Мисълта, че любимата му е сама неизвестно къде и че е в беда, учестяваше пулса му и изпълваше сърцето му с ужас.