Буреносния кораб

Най-сетне Долф умрял в дълбока старост от апоплексия на едно общинско празненство и бил погребан с големи почести в двора на малката холандска църква на Гардън стрийт, където и досега може да се види надгробният камък със скромен епитаф на холандски, написан от приятеля му мънер Юстас Бенсън, един стар, отличен поет от тази провинция.

Разказаната история има по-достоверни източници, отколкото повечето подобни истории, тъй като аз съм я записал от втора ръка, както е чута от устата на самия Долф Хейлихер. Той я споделил едва към края на живота си, и то съвсем поверително (защото бил много дискретен), на няколко от своите приятели на маса, след като изпил порядъчно количество пунш, и колкото и странно да изглеждал епизодът с призрака, никой от гостите не се усъмнил в него дори за миг. Няма да е излишно, преди да завърша, да отбележа, че наред с другите си достойнства Долф Хейлихер бил известен като най-умелия самохвалко и фантазьор в цялата провинция.