Смарагдова магия
- Автор: Грасо Патриша
- Серия: deveraux #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смарагдова магия». Краткое содержание книги:
— Този проблем лесно може да бъде решен — прекъсна я Хю и направи успокоителен жест с ръка. — Утре сутринта ще се погрижа за гардероба ви.
— Не! — подскочи Катрин. — Не е необходимо.
— Настоявам. — Когато искаше да изкара някого от равновесие, за да постигне своето, Хю можеше да бъде смущаващо мил.
Катрин отвори уста, за да възрази, но Пег, която вече внасяше вечерята, й попречи. Икономката им сервира пълнено печено пиле, салата, задушен лук и вино.
Катрин реши, че след вечеря Хю навярно ще бъде по-отстъпчив, така че изцяло се съсредоточи върху храната. Хранеше се бавно, като от време на време хвърляше скрити погледи към сътрапезника си, чиито очи изглежда нито за миг не се откъсваха от нея.
Накрая не издържа и попита:
— За какво желаехте да говорим?
— Нека не смесваме личните с деловите въпроси — отвърна Хю с иронична усмивка. — Въоръжете се с търпение, госпожо.
„Как смее да се държи така с мен!“ — внезапно ядосана си помисли Катрин. Тъй като не дръзна да спори с него, тя мълчаливо впери поглед пред себе си.
— След вечеря ще имаме достатъчно време за тези въпроси — добави Хю. Докато отпиваше от виното си, той забеляза гневното изражение на лицето й. Горещо се надяваше гостенката му да не избухне.
— Благодаря за съвета, господине — усмихнато отвърна Катрин, която си бе дала дума да запази спокойствие.
Хю се задави с виното си. Струящото от зелените очи презрение опровергаваше думите й. Хю разбра, че е подценил младата жена, която притежаваше невиждано самообладание. И тъй като смяташе, че е най-добре да й разкрие плановете си в някой по-подходящ момент, той отново напълни чашата на гостенката си.
— Казаха ми, че днес сте била в конюшните ми — вежливо забеляза той. — Само без глупости, госпожо. В Ирландия конекрадството се наказва със смърт.
Сега бе ред на Катрин да се задави с виното си.
— Не вярвам заемът да се наказва със смърт — парира тя. — Освен това, както сам казахте, не е хубаво да с смесват деловите въпроси с удоволствията.
Устните на Хю се разтеглиха в усмивка. Той видимо се забавляваше.
— Благодаря за съвета, госпожо. Моля, наричайте ме Хю… както правят всички мои приятели. А вас?
— Мен какво?
— Как ви наричат приятелите ви?
— Госпожа Катрин.
Хю смръщи чело.
— Разкажи ми за себе си, Кати.
— Госпожа Катрин. Забравихте ли? — Устните на Хю трепнаха.
— Разкажете ми за живота си в Англия и за семейството си, госпожо Катрин.
— Няма нищо за разказване — отвърна тя. — Замъкът Базълдън принадлежал на рода Деврьо още по времето на Тюдорите, ако трябва да сме точни, още докато дядото на кралицата бил жив. Като награда за своята лоялност към короната, прадядо ми получил за жена наследницата на замъка Базълдън, моята прабаба. Баща ми и майка ми се запознали и се оженили във Франция. Тогава баща ми още бил на служба при стария крал Хенри. — Катрин, която за миг забрави, че бе решила да се държи хладно, се усмихна и добави: — Оженили се без благословията на краля.
Хю се ухили.
— Баща ви трябва да е бил смел човек.
Катрин кимна.
— Крал Хенри простил на любимия си братовчед. Когато татко починал, кралят ни взел под опеката си.
— Кого?
— Брат ми, сестрите ми и мен.
— Колко сестри имате?
— Две… и двете са по-малки от мен. А вие?
— Аз съм сам — отвърна Хю. — Политиката на покойния крал Хенри изискваше ирландските благородници да изпращат синовете си в Англия, където ги възпитаваха в аристократични семейства. За да ги превърнат в англичани, така да се каже.
— Щом толкова добре познавате Англия, защо се върнахте в Ирландия? — попита Катрин, въпреки че вече се досещаше за отговора.
— Баща ми Матю беше природен брат на Шон — обясни й Хю. — Негов по-голям брат. Според един слух Матю бил копеле и затова нямал наследствени права, но — незаконороден или не — дядо ми Кон О’Нийл го определил за свой наследник. Парламентът в Дъблин подкрепял претенциите му за Тирон, докато Шон се радвал на подкрепа в Ълстър.
Катрин сведе поглед.
— Чувала съм тази история.
— Тогава сигурно знаете, че хората на Шон убили баща ми, а когато по-големият, ми брат предявил законни претенции за титлата, също трябвало преждевременно да се прости с живота си.
— М-мъжът ми ли е у-убил брат ви? — заекна Катрин.
— По това време Шон бил в двора на Тюдорите — обясни Хю и напълни чашата й.
— Кой е убил Брайън?
— Търлаф.
При мисълта, че покойният й мъж навярно имаше пръст в това убийство, Катрин изгуби апетит, но се насили да отпие от виното си. Навярно Хю бе в правото си да се гневи на Шон. Дали сега щеше да убие нея и Мейв?