Хромозома 6
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хромозома 6». Краткое содержание книги:
— Това няма да е вечно — успокоително промърмори Реймънд. — Сам каза, че си близо до финала и системата функционира почти перфектно… Когато отстраниш последните недостатъци и обучиш някой да работи с нея, ще можеш да се прибереш… А с парите, които си натрупал, спокойно ще изградиш собствена лаборатория.
— Над острова продължава да се извива дим, също като миналата седмица — информира го Кевин.
— Майната му на дима! — отсече Реймънд. — Вместо да даваш свобода на фантазията си, по-добре е да се заловиш за работа и да приключиш. Ако все пак имаш свободно време, не мисли за разни пушеци, а си представи каква лаборатория можеш да откриеш в Ню Йорк! Кевин кимна с глава. Реймънд е прав. Винаги се беше опасявал, че ако дейността му в Африка стане известна на обществеността, с научната му кариера ще бъде свършено. Никой няма да му възложи работа, никой няма да прояви интерес към качествата му. Само една частна лаборатория може да го направи независим.
— Слушай — прекъсна хода на мислите му Реймънд. — Ще дойда да взема последния пациент веднага след като е готов. Това ще стане скоро, нали? Тогава пак ще говорим… Междувременно просто не забравяй, че задачата е почти изпълнена и парите в задграничните ни сметки текат като пълноводна река…
— Добре — неохотно отвърна Кевин и остави слушалката. Реймънд умееше да говори убедително и след всеки разговор с него му ставаше малко по-леко.
Стана от бюрото и се насочи към трапезарията. Следвайки съвета на Реймънд, започна да си представя мястото на своята нова лаборатория. Предпочитанията му бяха за Кеймбридж, Масачузетс, тъй като все още имаше здрави връзки с Харвард и МИТ. От друга страна обаче се изкушаваше да избере някое спокойно и уединено място в провинцията, например в Ню Хемпшайър…
За обед имаше бяла риба, която му беше непозната както на вид, така и на вкус. На въпроса му Есмералда отговори, че рибата се казва „фанг“ — име, което не му говореше абсолютно нищо. С изненада откри, че яде доста повече, отколкото бе очаквал. Явно разговорът с Реймънд се беше отразил добре на апетита му. Идеята да притежава собствена лаборатория продължаваше да му се струва възхитителна…
След като се нахрани, Кевин свали влажната от пот риза и я замени с чиста, безупречно огладена. Изгаряше от нетърпение да се върне на работното си място. Въпросът на Есмералда относно часът на вечерята го застигна на стълбите. Отвърна „в седем“ и побърза да се измъкне навън.
По време на обяда небето се беше скрило зад плътното було на оранжево сиви буреносни облаци, тласкани от океанския бриз. Дъждът рукна в момента, в който Кевин се изправи на прага. Уличката бързо се превърна в пълноводна река. Погледна на юг. Над Естуарио дел Муни грееше ярко слънце, а водите на залива се пресичаха от ярка, безупречно оформена дъга. Времето в Габон все още беше ясно. Кевин не се учуди. Вече беше имал случаи, при които едната страна на улицата е обляна от слънце, а над другата се сипе пороен дъжд. Преценил, че дъждът ще се лее поне един час, той мина под арката на приземния етаж и скочи в черния джип „Тойота“, паркиран встрани от къщата. От болницата го деляха едва няколкостотин метра, но той предпочете да ги измине с кола, вместо да се измокри до кости…
Трета глава
Ню Йорк, 4 март 1997 г. 8.45 часа
— Казвай какво да правя, шефе — рече Франко Понти и хвърли поглед в огледалцето за обратно виждане.
Вини Доминик се беше настанил удобно на задната седалка на огромния линкълн „таункар“ и гледаше през прозорчето. Намираха се пред номер 126 на 64-та улица-Изток — солидна сграда от дялан камък в стил френско рококо, партерните прозорци на която бяха скрити зад дебели метални решетки.
— Изглежда яка работа — промърмори Вини. — Докторът добре се грижи за себе си…
— Да паркирам ли? — попита Франко. Колата беше спряла в средата на улицата и едно такси зад нея упорито свиреше с клаксона си.
— Паркирай — рече Вини.
Франко бавно подкара и спря пред пожарния кран няколко метра по-нататък. Таксито профуча покрай тях, шофьорът гневно им показа среден пръст. Анджело Фачоло поклати глава и подхвърли няколко обидни думи по отношение на руснаците-емигранти, които напоследък завземаха все по-голяма част от бизнеса на нюйоркските таксита. Той се беше настанил на предната седалка, вдясно от Франко.
Вини слезе от колата, двамата му спътници бързо сториха същото. И тримата бяха облечени в безупречно скроени дълги лодени от модна къща „Салваторе Ферагамо“, в различни нюанси на сивото.