Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд
- Автор: Мешкова Поля, Шарланов Диню
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд». Краткое содержание книги:
По по-различен начин се решава въпросът с Министерството на народното просвещение. С Постановление № 202 от 20 октомври 1944 г. Министерският съвет одобрява „Наредба-закон за прочистване на преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в университета и висшите училища и академии“.
В доклада на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков до министър-председателя е записано: „Мярката за прочистването на преподавателския персонал в Университета и в другите висши училища и академии не може да се смята за накърняване на така наречената академична свобода и университетска автономия, защото критерий при прочистването на преподавателския персонал ще бъде не научната и преподавателската дейност на доценти, професори и пр., а извършената явно или прикрито фашистка противонародна пропаганда сред академичната младеж, както предвижда и Законът за държавните служители, направен от миналия режим.“
Съгласно Наредбата-закон провинените „досега и в бъдеще в активна, подчертана фашистка дейност“ преподаватели и учители се уволняват веднага административно. По-малко провинените се отстраняват от служба временно. С тях се започва разследване, което трябва да завърши най-късно до един месец, за да се установи категорично виновността на лицето. Доказателствата по него се събират от съответните граждански комитети на ОФ, от отделни лица от средите на ОФ, лични проучвания и най-накрая — документи.
Така по набързо изготвени списъци от комитетите на ОФ или по предложение само на някои влизащи в тях лица от улици и къщи се „задигат“ хора, набедени, че са „реакционери“. Много от задържаните са натоварени в камиони и откарани в неизвестна посока. Една немалка част от уволнените държавни служители са арестувани и предадени за разследване в милицията.
За лицата, които са търсени за разпит или задържане, но се укриват, Дирекцията на народната милиция издава специална заповед. Те се задължават в срок от пет дни, смятано от 10 октомври 1944 г., да се представят доброволно на съответните власти. Тези, които не изпълнят настоящото нареждане, и техните укриватели „ще бъдат преследвани и най-строго наказвани“.
Не са редки и проявите на посегателство върху населението главно в селата и по-малките градове на страната, извършвани от руски войници и офицери. В писмо до Георги Димитров от 12 септември 1944 г. един от партийните ръководители във Варна — К. Халачев, пише: „Голяма опасност за нас специално тук, в нашата област, представляват непрестанните случаи на грабежи и насилие, вършени от неотговорни червеноармейци.“ Подобни сигнали се получават от Добричка, Чирпанска и Ямболска околия.
На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо, адресирано лично до Сталин и Молотов. В него той споделя: „Има редица случаи на насилие по отношение към местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:
1. Произволно се отнема от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др. без знанието на местната власт и без оформяне по съответния начин изземването на добитъка и хранителните продукти.
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла.
3. Някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват по нощите в частни домове в градове и села, извършват грабежи, а в някои случаи — изнасилват жени, убиват мъже. В с. Дивдядово — Шуменско, между убитите е и един стар член на Комунистическата партия.“ Във връзка с всичко това Георги Димитров моли да се направи възможното за най-скорошно прекратяване на такива „произволни действия“.
Като резултат на 27 септември 1944 г. маршал Ф. И. Толбухин се обръща с Позив към българския народ, в който твърде двусмислено предупреждава: „Всякакви нарушения на реда, произволи и беззакония няма да се търпят и ще се считат като действия, насочени против Червената армия.“
В слово, прочетено по радиото на 3 октомври 1944 г., министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва официално да опровергае слуховете за „отклоненията“ по неговите думи от установения от Червената армия ред. От проверката на случаите, изнесени в много писма до правителството и регентите, според Димо Казасов се установило, че това са „съвършено единични и уединени факти“, които се украсяват с измислици и разпространяват като всеобщо явление. „Правят се заключения, казва министърът, за някакво по-друго държане на германския войник.“