Приказка за шегите на Хитрата Далила

— Ще се срещнем отново в еди-кой си квартал на еди-коя си улица.

И ето из града се разнесъл слух, че Ахмед ед-Данаф е получил заповед да хване хитрата Далила. Тогава Зайнаб рекла:

— Мила майко, ако наистина си хитра, ще трябва да надхитриш и Ахмед, и неговите хора.

— Мила щерко — отвърнала Далила, — аз се страхувам единствено от Хасан Шуман.

А Зайнаб добавила:

— Кълна се в къдриците на слепоочията си7, че сама ще ти донеса дрехите на четиридесет и двамата мъже!

После тя се облякла, закрила лицето си с яшмака и отишла при един бакалин, който имал салон с две врати. Поздравила го, дала му един динар и му рекла:

— Вземи тази жълтица, като наем за салона ти и ми го остави на разположение до вечерта!

Той й дал ключовете, а тя се върнала у дома си и отнесла в салона килими, които натоварила върху магарето на мулетаря. Украсила салона и подредила върху всеки подиум по една маса с ястия и вино. Накрая застанала с открито лице на вратата. Ето че в това време се задал и Али Китф ел-Джамал заедно със своите хора и тя му целунала ръка. Той видял, че е хубаво момиче и веднага я обикнал, попитал я:

— Какво искаш?

А тя го попитала:

— Ти ли си началникът Ахмед ед-Данаф?

— Не — отвърнал той, — но аз се числя към неговите хора и се наричам Али Китф ел-Джамал.

— И къде сте тръгнали? — продължила да пита тя, а той рекъл:

— Обикаляме да търсим една стара лъжкиня, която е изпокрала вещите на хората; търсим я да я заловим. А ти коя си? И с какво се занимаваш?

Тя отвърнала:

— Баща ми държеше странноприемница в Мосул и като умря, ми остави много пари. Тогава аз дойдох в този град, страхувайки се от властниците, и попитах хората: „Кой ще ме закриля тук!“ Отговориха ми: „Само Ахмед ед-Данаф ще те закриля.“

Тогава хората на Али Китф ел-Джамал й рекли:

— От днес ти ще бъдеш под негова закрила.

А тя ги помолила:

— Доставете ми радостта да хапнете по един залък и да пийнете по глътка вода при мене!

Когато те се съгласили, Зайнаб ги въвела вътре и те яли и се изпонапили, а тя ги упоила с бендж и им смъкнала дрехите. Същото сторила с всички останали. Защото Ахмед ед-Данаф също бил тръгнал да търси Далила, но не я намерил, а не могъл да открие и никой от своите хора. Най-после се натъкнал на Зайнаб, която му целунала ръка. Щом я видял, той веднага я обикнал. Тя го попитала:

— Ти ли си началникът на стражата Ахмед ед-Данаф?

— Да — отвърнал той, — а ти коя си?

Тогава тя му разказала:

— Аз съм чужденка, от Мосул. Баща ми беше кръчмар и когато умря, ми остави много пари. Тогава аз дойдох тук, защото ме беше страх от властниците, и отворих тази кръчма. Валията ми наложи данък, ала аз бих желала ти да ме вземеш под твоя закрила, защото заслужаваш много повече от валията онова, което той иска да му плащам.

Ахмед ед-Данаф рекъл:

— Не му давай нищо и ми бъди добре дошла!

А тя му се примолила:

— Достави ми това удоволствие да похапнеш от моето ястие!

Тогава той влязъл в салона и ял и пил вино, докато паднал пиян. Тогава тя упоила и него с бендж и му смъкнала дрехите. След това натоварила цялата си плячка върху коня на бедуина и върху магарето на мулетаря, събудила Али ел-Джамал и побягнала.