Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дали обаче всичко, което миналите поколения са знаели, изобщо някога е стигнало до нас?
Групировки, имащи достъп до древното знание, действат на тъмно и още тогава са били активни. Също и пруският каноник Коперник, когато следва в италианската Падуа, се запознава както с флорентинския неоплатонизъм, така и с питагорейските текстове, благодарение на което успял да изведе правилото на старите строители. Подобно на да Винчи и Коперник не бил автор на своите, за онова време оригинални теории. Той само имал смелостта да изкаже наскоро придобитите си впечатления от връзката си с древното знание. Защото още през 438 г. сл. Хр. в коментара си за Платоновия диалог «Тимей» гръцкият философ Прокъл (410–485 г. сл. Хр.) отбелязва:
«Във всяка от планетните сфери има невидими звезди, които се въртят заедно със своите сфери«.
Така науката на Коперник от 1543 г. до голяма степен се оказва повторение на древната наука. В края на IV Книга, II-307, в своя коментар към «Тимей» Прокъл твърди:
«Обаче е питагорейско да се придържаме към орфическото родословно дърво. Защото знанието за Боговете от орфическите предания достига до гърците едва с Питагор«.
Какво обаче представляват орфическите предания?
«Орфизмът», както се знае, е тайно учение още от 6. век пр. Хр., което било преподавано предимно в южна Италия и в античния град Атика и се е съхранило до днес. Полубогът Орфей, появил се от връзката между бог Еагр и мирянката Калиопа, според гръцката митология получава свещените текстове на това учение от Хадес, докато пребивава в подземното царство. Но не Хадес, а самият Аполон трябва да е написал тези текстове, преди те да бъдат подарени на Орфей заедно с един струнен инструмент. Аполон от своя страна е идентифициран от гърците с египетския Бог Хор, следователно произходът на тази мъдрост ни връща отново към Египет. Подобно на древните египтяни и «орфиците» вярвали в наказанието или наградата след смъртта. За един орфик наказанието се състояло в това, че докато пребивавал в подземния свят, той трябвало да работи за намиращите се там Богове, както и за земните роби на кралските фамилии.
Дали тази традиция се е запазила до днес?
През април 1997 г. ми се обади д-р Флориан Хубер, който тогава се занимавал с организирането на Петия международен конгрес по метрология Orda et Mensura. Той ми съобщи, че е прочел тезата ми в «Звездната порта на пирамидите» и ме попита дали не искам активно да участвам в конгреса. Мястото на събитието беше сполучливо избрано — музеят в Мюнхен.
За събитието били предвидени високо отличени професори на съвременната научна мисъл, които специално щели да пристигнат от различни точки на Германия, Великобритания, Испания и Австрия. За мен беше голяма чест, че ще мога да участвам с доклад в този отбран научен кръг. Конгресът, на който имах възможност да разговарям с повечето представители на научната мисъл, се проведе от 4 до 7 септември. Но още първият ден американският асиролог проф. Марвин А. Пауел от университета в северен Илинойс ме изуми с изказването си, че само 20 % от намерените досега 500 000 плочки с клинописи са били оповестени. Това означава, че останалите 80 %, макар и преведени, са скрити от обществеността. Тъй като проф. Пауел не знаеше, че не съм представител на науката в традиционния смисъл, спокойно ми довери своето обяснение защо текстовете са пазени в тайна от обществото:
«Плочките с клинописи съдържат многобройна информация за астрономия, чужди планетни системи, звездни посетители и сведения за историята за създаването на човека, което би обърнало нашата представа за света с главата надолу. С оповестяването на тази информации единствено бихме дали храна на последователите на Деникен…»[6]
6
Ерих фон Деникен — съвременен автор на много бестселъри на праастронавтска тематика, «иронизиран» от класическите учени заради твърденията, че земният живот е донесен от извънземни — бел. прев.