Безмълвният ангел
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безмълвният ангел». Краткое содержание книги:
Двайсет и една годишната Хариет отскоро работи като рентгенов лаборант и се справя сама с живота.
Не обръща внимание на предупрежденията на баща си, че „само глупаци и леки жени живеят в «Кингс Крос»“ — квартал с лоша слава. Именно там тя среща странни и чудати хора като хазяйката си и нейната дъщеря Фло. Госпожа Делвекио Шварц прави хороскопи, хвърля карти Таро и предсказва бъдещето с кристално кълбо. Ала истинската й връзка с невидимия свят е малката Фло — безмълвният ангел, който пленява завинаги сърцето на Хариет.
Докато трупа опит за мъжете, любовта и картите Таро, Хариет открива, че да следваш сърцето си невинаги е лесно. А да защитиш най-скъпите си хора може да бъде по-трудно от всичко.
Завладяващ роман за енергията и страстта на едно отминало време!
— Е, хайде, умнико — изръмжа към него Гевин. — Какво ще кажеш за това?
— Не съм съгласен — отговори с лед в гласа Дейвид, — но бих предпочел да говоря с Хариет насаме.
— Аз мисля, че всичко е наред — намеси се Питър, като се наведе, за да ме плесне по ръката. — Ти се нуждаеш от повече свобода, Хари.
Налагаше се татко да реши. Той въздъхна.
— Добре. Всъщност няма много, което мога да направя, за да те спра, нали? Поне е по-близо, отколкото добрата стара майчица Англия. Ако имаш някакви неприятности, винаги мога да те измъкна от Кингс Крос.
Гевин избухна в смях, наклони се през масата, като вратовръзката му влезе в маслото, и ме целуна по бузата.
— Браво на теб, Хари! — извика той. — Приключи първия ининг, а все още си на криис-линията15. Дръж бухалката готова, за да се справиш с коварните странични топки.
— Кога реши всичко това? — попита мама, примигвайки често-често.
— Когато мадам Делвекио Шварц ми предложи апартамента.
Произнесено в нашата къща, името прозвуча много странно. Татко се намръщи.
— Мадам коя? — попита баба, която седеше и изглеждаше доста самодоволна във всяко отношение.
— Делвекио Шварц. Тя е хазайката. — Спомних си един факт, който не бях споменала. — Папи живее там, ето така се запознах с мадам Делвекио Шварц.
— Знаех си, че това китайско момиче ще има лошо влияние върху теб — рече мама. — Откакто си я срещнала, дори не се виждаш с Мърл.
Вирнах брадичката си.
— Мърл не се вижда с мен, мамо. Тя има ново гадже и не сваля очи от него. Отново ще ми обърне внимание, когато я изостави.
— Подходящ ли е апартаментът? — попита татко.
— Две стаи. Ще деля банята с Папи.
— Не е хигиенично да делиш банята с някой друг — намеси се Дейвид.
Аз се обърнах като оса към него.
— А тук не деля ли банята с много повече хора?
Това му затвори устата.
Мама реши да се примири мъжествено със суровата действителност.
— Добре, но смея да ти напомня, че ще се нуждаеш от сервиз за чай, ножове и кухненски съдове. От чаршафи. Можеш да вземеш спалното си бельо оттук.
Отговорът просто се изплъзна от устата ми, без да се замисля.
— Не, няма нужда. Ще имам цяло двойно легло на мое разположение! Не е ли фантастично?
— Двойно легло? — попита, пребледнявайки, Дейвид.
— Точно така, двойно легло.
— Само момиче спи в единично легло, Хариет.
— Това може да е така, Дейвид — отговорих му остро аз, — но точно това само момиче, което седи пред теб, смята да спи в двойно легло.
Мама стана на крака.
— Момчета, чиниите няма да се измият сами — извика тя. — Бабо, време е за „Сънсет Стрийт №77“.
— Кукуригу петленце, дай ми назаем гребенче! — зачурулика баба, подскачайки като момиченце. — Хариет се изнася и аз ще си имам собствена стая! Мисля, че ще си имам и двойно легло, хи-хи!
Татко и братята ми почистиха масата два пъти по-бързо от друг път и ме оставиха насаме с Дейвид.
— Какво те накара да направиш това? — попита със стиснати устни той.
— Липсата на лична свобода.
— Ти имаш нещо по-добро от лична свобода, Хариет. Имаш дом и семейство.
Аз ударих с юмрук по масата.
— Защо си толкова късоглед, Дейвид? Споделям една стая с баба и гърнето й и нямам къде да сложа вещите си, без да се налага да ги преместя в мига, в който съм приключила да ги ползвам. Каквото и място да имам тук, то едновременно е заето от другите. Така че сега смятам да блаженствам и да се наслаждавам на свое собствено пространство.
— В Кингс Крос.
— Да, в проклетия, мръсен Кингс Крос! Където наемите са достъпни.
— В къща под наем, управлявана от чужденка. Новозаселила се австралийка.
Това вече ме уби и аз се изсмях в лицето му.
— Мадам Делвекио Шварц чужденка? Тя е чиста австралийка с такъв австралийски акцент, който можеш да разсечеш с нож!
— Това е дори още по-голямо обвинение — продължи той. — Австралийка с име, което е наполовина италианско и наполовина еврейско. Най-малкото е била омъжена за мъж с такова име.
— Ах ти, гаден сноб такъв! — извиках разярено аз. — Ти, лицемерен плъх! Какво им е по-елегантното или прекрасното на старите австралийци? Че ние всички произлизаме от мръсни каторжници с окървавени ръце! Новите поне са дошли тук като свободни колонисти.
— Със СС-номера, татуирани под мишниците, или с туберкулоза, или вонящи на чесън! — излая на свой ред и той. — Колкото до „свободните колонисти“ си права — те всички са дошли тук с билет от десет лири.
Това беше. Чашата преля. Аз скочих и започнах да го налагам от двете страни на главата точно над ушите. Бам, бам, бам!
15
Термини в крикета. — Б.пр.