Всичко на масата
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Всичко на масата». Краткое содержание книги:
10.
Лайла Джейн беше на моите години и живееше в съседната къща. Все още не ме пускаха да играя с другите деца от квартала, но понякога ми ставаше много скучно да седя в спалнята. Тогава излизах в двора и разглеждах разни неща, предимно буболечки. Или пък сядах на тревата и си фантазирах. Едно от нещата, които си представях, беше как съм велик бейзболист — толкова велик, че можех да ударя топката и да направя хоумрън всеки път, когато си поискам. Но аз нарочно щях да пропускам, за да заблудя другия отбор. Щях да удрям само когато искам. И един сезон, в началото на юли, щях да съм направил само един хоумрън и да удрям успешно само на 13,9% от мястото на батъра. По вестниците щяха да напишат: „ХЕНРИ ЧИНАСКИ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕ“. И тогава щях да започна да улучвам. Както никога досега! Веднъж щях да си направя шестнайсет хоумръна един след друг. Друг път щях да заставам на мястото на батъра двайсет и четири пъти поред в една и съща игра. До края на сезона вече щях да посрещам 52,3% от всички удари.
Лайла Джейн беше от красивите момичета, които бях виждал в училище. Тя беше от най-милите, а живееше точно до нас. Един ден, докато бях на двора, тя застана до оградата и ме погледна.
— Ти не играеш с другите момчета, нали?
Загледах я. Имаше дълга червеникавокафява коса и тъмнокафяви очи.
— Не — отвърнах. — Не играя с тях.
— Защо?
— Стига ми да ги виждам в училище.
— Аз съм Лайла Джейн — рече тя.
— Хенри.
Тя продължи да ме гледа, а аз седях на тревата и гледах нея. После тя попита:
— Искаш ли да ми видиш гащите?
— Давай — казах аз.
Тя си вдигна роклята. Гащичките й бяха розови и чисти. Изглеждаха добре. Тя продължи да държи роклята си нагоре и се завъртя, така че да я видя и отзад. Отзад също изглеждаше добре. После спусна роклята.
— Чао — каза и си тръгна.
— Чао — отговорих аз.
Това започна да се случва всеки следобед.
— Искаш ли да ми видиш гащите?
— Давай.
Гащичките й почти всеки път бяха с различен цвят и всеки път изглеждаха все по-добре.
Един следобед, след като Лайла Джейн ми показа гащичките си, аз й предложих:
— Хайде да се поразходим.
— Добре — каза тя.
Изчаках я пред вратата и двамата тръгнахме заедно по улицата. Беше много красива. Вървяхме, без да си говорим, докато стигнахме до една незастроена площадка. На нея растяха високи, зелени бурени.
— Хайде да идем там — казах аз.
— Добре — каза Лайла Джейн.
Двамата навлязохме сред високите бурени.
— Покажи ми пак гащите.
Тя вдигна роклята си. Бяха сини.
— Хайде да легнем тук — предложих аз.
Двамата легнахме сред бурените, аз я хванах за косата и я целунах. После й вдигнах роклята и погледнах гащичките и. Сложих си ръката на дупето й и пак я целунах. Продължих да я целувам и да я стискам за дупето. Доста дълго време. Накрая казах:
— Хайде да го направим.
Не бях много сигурен какво точно се прави, но някак си чувствах, че има и още.
— Не, не мога — възпротиви се тя.
— Защо не?
— Защото онези мъже ще ни видят.
— Кои мъже?
— Ей там! — посочи тя.
Погледнах между бурените. На половин пресечка оттам някакви мъже поправяха уличната настилка.
— Не могат да ни видят!
— Могат!
Изправих се.
— Да му се не види! — казах, излязох на улицата и се прибрах вкъщи.
За известно време Лайла Джейн спря да ми се обажда всеки следобед. Нямаше значение. Беше дошъл футболният сезон и аз бях станал велик разпределител — поне във въображението си. Хвърлях топката на деветдесет метра и я ритах на осемдесет. Но на нашия отбор почти не му се налагаше да рита топката, не и когато аз успеех да я пипна. Бях най-добър в това да се забивам в най-едрите мъже от противниковия отбор. Направо ги мачках. Събираха се по петима-шестима, за да успеят да ме спрат. Понякога, както и при бейзбола, ми ставаше жал за тях и се оставях да ме спрат още на осмия или десетия метър. Тогава обикновено получавах тежка контузия и се налагаше да ме изнесат от игрището. Моят отбор започваше да изостава в резултата, да речем със седемнайсет точки срещу четирийсет за противника, и когато до края на играта оставаха само три-четри минути, аз се връщах на терена, направо бесен, че са ме контузили. Тогава стигах до тъчдаун всеки път, когато хванех топката. Публиката направо полудяваше от възторг! А когато играех в защита, спирах всички нападатели и пресичах всички пасове. Сякаш бях навсякъде по терена едновременно. Чинаски, Разярения бик! Когато до края на играта оставаха само няколко секунди, аз хващах топката дълбоко в нашата защита. Тичах напред, настрани, назад. Измъквах се от всички защитници поред и ги прескачах, когато падаха. Никой не ме пазеше. Играчите от моя отбор до един бяха женчовци. Най-сетне, когато петима противникови играчи вече се бяха вкопчили в мен, аз реших сам да си свърша работата и ги помъкнах през цялото игрище, пресякох тяхната линия и направих победния тъчдаун.