Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Прекрасно — зарадва се Юлия.

Двамата вече бяха на вратата, когато Сула изведнъж попита:

— Юлила изневерява ли ми?

Юлия дори не се опита да се направи на учудена или възмутена от подобен въпрос.

— Много се съмнявам, Луций Корнелий. Нейният порок е виното, не мъжете. Понеже ти самият си мъж, сигурно мислиш изневярата за далеч по-голямо зло от виното. Но аз съм на друго мнение. Мисля, че пиенето може да донесе на децата ти много повече нещастия от изневярата с други мъже. Една невярна съпруга не забравя заради слабостта си към плътски наслади грижата за децата си, още по-малко ще запали покрива над главата си. Докато една пияна жена е способна на всичко. — Юлия щракна с пръсти. — Важното е мама да се залови за работа.

В този миг в стаята влезе Гай Марий, облечен в сенаторската си тога с пурпурен ръб, която само подчертаваше впечатлението, че човек има пред себе си един достоен римски консул.

— Хайде, хайде, Луций Корнелий! Да се връщаме, че току-виж слънцето залязло, преди представлението да е започнало!

Юлия и Сула си размениха по някоя тъжна усмивка, убедени, че предстоят неприятности, след което двамата мъже се насочиха с бърза крачка към мястото на церемонията.

Първото, с което се захвана Марий в Сената, беше, доколкото му позволяваха силите, да уталожи гнева на италийските съюзници.

— Те може и да не са римляни — говореше новият консул пред колегите си сенатори на първото действително заседание, провело се на януарските нони, — но винаги са били естествени наши съюзници във всички политически и военни ходове, които сме предприемали, а освен това живеят на същия този Италийски полуостров, на който живеем и ние. Те не по-малко от нас се грижат за сигурността на Италия, но никога нищо не са спечелили от своята лоялност към Рим. Както много добре знаете, назначени отци, в момента пред плебейското събрание е представен за разглеждане един съдебен иск, който сам по себе си е изключително тъжен факт. Бившият консул Марк Юний Силан трябва да се защищава пред народния трибун Гней Домиций. Макар в обвинителния акт да не се споменава изрично терминът „държавна измяна“, за всички е повече от ясно, че грехът на Марк Юний се състои в това да е от няколкото римски пълководци, които в последните години придобиха навика да погубват по цяла една римска армия наведнъж. А в тези погубени армии неизменно се включваха и легиони, пратени да се сражават от страна на италийските ни съюзници.